Икономическият сценарий пред Германия, Европа и света за 2022-2023 г.

ЕС

Силното възстановяване, започнало през пролетта, когато пандемията и нейните последици бяха преодоляни, бе забавено от избухването на войната в Украйна. Войната и политическите реакции оказват отрицателно въздействие върху икономическата активност чрез различни канали от страна на търсенето и предлагането. Загубата на експортни пазари, която е свързана по-специално със санкциите на Запада срещу Русия, е забележима, но е от второстепенно значение в макроикономически план. По-значително е огромното нарастване на несигурността на доставките на суровини, особено (но не само) за ключови енергийни стоки, което допълнително подхрани тенденцията на покачване на цените, която вече беше в ход преди руската инвазия в Украйна. В резултат повече покупателна способност тече в чужбина чрез по-високата сметка за внос на енергия, което отслабва търсенето в Германия. В същото време прекъсванията, причинени от войната, водят до нови затруднения в доставките, които ще засегнат не на последно място автомобилната индустрия в краткосрочен план. Това пише за Центъра за макроикономика и проучвания (IFO) неговият заместник-директор проф. д-р Тимо Волмершойзер.

Потребителските цени в Германия нараснаха с 6,1% - връх за последните 40 години. Очакванията са ръстът през следващата година от 2,8% да е доста над средния след обединението на Германия. Процесът на ускорена инфлация започна още преди година, а войната в Украйна изостри натиска за повишаване на цените. Високата инфлация е резултат не само от по-високите цени на енергията.  Вътрешният ценови натиск, измерен чрез дефлатора на БВП, нараства значително и през двете прогнозни години с над 3 на сто, а основният процент на инфлация също ще остане на 3,1% през следващата година. Като цяло се е натрупал ценови натиск на широка основа, който ще продължи да оказва влияние.

Пазарът на труда е стабилен.  Броят на заетите ще продължи да нараства през прогнозния период, макар и с по-бавни темпове. За това ще допринесе скокът на минималната работна заплата до 12 евро. Заетостта ще се забави през следващата година заради застаряването на населението. Противодействие може да окаже принудителна миграция от Украйна, която до известна степен ще увеличи предлагането на работна ръка. Нивото на безработица ще спадне от 5,7% през тази година на 5,0% в края на периода.  Номиналните заплати се ускоряват осезаемо, което ще компенсира загубата на покупателна способност.

През настоящата година се очаква публичният бюджет да е със значително по-малък дефицит от 52 млрд. евро в сравнение с предходната година (132 млрд. евро). Основен принос за това ще дойде от обстоятелството, че ще има само леко покачване на държавните разходи малко след прекратяването на помощта за бизнеса, свързана с пандемията. В същото време с възстановяването на икономиката се увеличават държавните приходи. През 2023 г., при силен растеж на заплатите и стабилен пазар на труда, се очаква ръстът им да изпревари разходите, което ще свие дефицита под 28 млрд. евро или 0,7% от БВП.

Фиг. 1

[[{"fid":"392311","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":557,"width":990,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Икономическата политика е в режим на криза. Въпреки че мерките за COVID-19 са към своя край, войната в Украйна добави нови предизвикателства. Непосредствените последици се виждат в по-нататъшно повишаване на цените на енергията и други суровини, възможни краткосрочни затруднения в доставките, както и увеличаване на броя на бежанците.

По-високите цени мотивират компаниите и домакинствата да са пестеливи при ползването на ресурсите. Краткосрочните последици за засегнатите компании трябва да бъдат смекчени и финансовата подкрепа за населението трябва да бъде ограничена до домакинства с ниски доходи.

Възстановяването на глобалната икономика ще се забави. Войната в Украйна и санкциите срещу Русия значително помрачиха глобалната икономическа перспектива. Намалена е покупателната способност на  потребителите от високите цени на енергията; геополитическите рискове тежат върху желанието на компаниите да инвестират. Освен това проблемите във веригите за доставки могат многократно да доведат до спиране на промишленото производство. Останалите ограничения в борбата с пандемията може да имат само незначително въздействие върху икономическата активност.

Китай вероятно ще продължи да се придържа към своята строга политика на ограничаване, която ще доведе до затваряне на цели градове, производства и пристанищни съоръжения. Това означава, че проблемите с международните вериги за доставки ще останат в сила поне през първата половина на годината.

При тези обстоятелства свързаните с пандемията производствени ограничения в Китай и преди всичко войната в Украйна ще забавят възстановяването на световната икономика през 2022 г., но няма да го спрат. През втората половина на годината анализаторите очакват пандемията да отшуми в Китай и цените на енергията и суровините постепенно да намаляват. Поради тази причина, а също и поради по-слабата икономика, инфлационният натиск постепенно ще отслабне след това. Очакванията са глобалното производство да нарасне с 3,5% тази година и с 3,0% - през 2023 г.; световната търговия да се увеличи с около 3,3% тази година. За 2023 г. прогнозите са за ръст от 3,1% с малко по-висока инерция през годината за САЩ. Очаква се ръстът в ЕС да бъде 3,3 на сто.

Фиг. 2

[[{"fid":"392312","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":443,"width":787,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка

 

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

САЩ, Великобритания и Германия водят класацията за най-много Нобелови лауреати към 2026 г.
Цените на петрола се повишават заради опасения за доставките от Близкия изток
Световноизвестна британска историчка и тв водещ прави филм за съдбата на цар Самуил
„Мениджър“ отличи първите победители в Technovators League
Гърция въвежда дигитален контрол върху сделките със земеделска продукция
На 342,8 млрд. евро се изчислява общото икономическо въздействие на Филип Морис Интернешънъл в ЕС за периода 2021-2025
Уолстрийт джърнъл: Мъск е разпоредил ограничаване на скоростта Starlink за Украйна
Времето: Слънчево, с приятни есенни температури
Андре Рийо се завръща в София: още едно голямо музикално преживяване с билети в More.com
Велислава Петрова: Създава се усещане, че търговските кораби са се превърнали в бойно поле
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
Абровски: Земеделските производители от сектор „Черупкови“ са най-пазарно ориентирани
Лукс на колела: 10-те най-скъпи коли, които можете да си купите в България
Китайският външен министър пристигна на официално посещение в България
Разходите на мъжете за ботокс в САЩ изпревариха тези на жeните и достигнаха петгодишен връх
САЩ, Великобритания и Германия водят класацията за най-много Нобелови лауреати към 2026 г.
Цената на петрола сорт Брент се задържа близо до петмесечен връх на фона на напрежението в Близкия изток
Личен брандинг по Доналд Тръмп
12 начина да накарате шефа да ви обикнe
9 начина да се справите с трудния шеф
Германия и Франция договориха план за спасяване на европейската автомобилна индустрия
КТ „Подкрепа" предлага данъкът върху ваучерите да бъде осигурителна вноска