Русия: Не бий жена си повече от веднъж в годината

Десетки хиляди жени умират годишно от домашно насилие в Русия. Въпреки това Държавната дума декриминализира деянието, което вече ще се наказва с глоба, вместо със затвор. Александър Плюшчев коментира:

Трябва ли да се радваме, че руският парламент не затяга поредната гайка, а точно обратното: разхлабва (в случая) законодателството. Става въпрос за домашното насилие: дълго време то се наказваше със затвор. Сега Държавната дума декриминализира деянието, приравнявайки го с насилието на обществено място, което се наказва с глоба. Ще рече, че насилникът в семейството вече не го грози наказателно преследване и затвор.

Само по себе си, решението за декриминализиране на домашното насилие не е продиктувано от желанието за подобряване живота на хората или, да речем, от загриженост да не се съсипва (със затвор или трудов лагер) животът на оногова, който не е могъл да сдържи нервите или емоциите си и е посегнал на човека до себе си. Не, по-скоро законодателят е искал да разтовари малко полицаите и съдиите, които са затрупани с такива случаи. Опитът за декриминализиране на всички по-дребни престъпления, например кражбите, не сполучи. Но пък по отношение на насилието нямаше никакви проблеми. И за да не се оплетем в терминологията, нека припомним: побоят е физическо насилие без причиняване на телесни повреди, най-много жертвата да се отърве с няколко синини или цицини.

Дяволът се крие в детайлите

Законопроектът, приет на първо четене, предвижда по-строго наказание при рецидив - при повторение на деянието насилникът може да бъде съден за побой. Звучи добре: отърваваш затвора, освен това мярката има силен възпиращ ефект срещу рецидиви. Но, както знаем, дяволът се крие в детайлите. В случая той е свързан с дребната подробност, че побойникът може да бъде съден само ако отново посегне на друг, преди да е изтекла 1 година от първото деяние. Ще рече, че след като измине година насилникът отново може да се развихри, без да рискува да бъде съден.

Освен това, за да бъде осъден побойникът, жертвата трябва не само да подаде жалба в полицията (което и сега не е толкова просто), а да наеме адвокат и да се обърне към съда. Колко хора ще тръгнат по този път? Да не говорим,че немалко са хората, които нямат такава възможност, като например много възрастни хора или инвалиди, които са тормозени от близките си.

30 процента от участниците в анкета на фондация "Обществено мнение" казват, че познават семейства, в които мъжът или жената, по време на спор, упражняват и физическа сила. Други три процента посочват, че имат личен опит в това отношение. При това тук става дума само за случаите на насилие между съпрузи, без да смятаме различните варианти на домашно насилие, които са много разнообразни: прилага се насилие срещу деца и възрастни хора, след запой, от неприязън или с цел психологически тормоз, в конфликтни ситуации или просто ей така - заради "спорта". Полицията не върши голяма работа, дори и в случаите, когато потърпевшите подават жалби.  

"За" и "против"

И поддръжниците, и противниците на декриминализирането на побоите смятат, че имат своите аргументи. Първите се позовават на това, че за един шамар, включително и на собственото си дете, може да попаднеш зад решетките. Изобщо не е е трудно да си представим, че бдителни граждани правят донос, който завършва с наказателно дело срещу родители.

Вторите пък се страхуват, че вкарването на побоя в Административнопроцесуалния кодекс ще развърже ръцете на онези, които преди са се опасявали от наказателно преследване. И фактически ще се легализират телесните наказания срещу децата - родителите им ще могат да ги бият до посиняване, рискувайки, в най-лошия случай, да бъдат глобени. Макар понякога да казваме "щом те бие, значи те обича", противниците на изваждането на побоя от Наказателния кодекс са почти два пъти повече от привържениците - съответно 44 на 23 процента. Но депутатите, които всъщност би трябвало да се вслушват в гласа на избирателите си, и този път взеха страната на малцинството.

Два различни свята

Западният свят се опитва по всякакъв начин да се бори срещу домашното насилие. Много често с куриозни инициативи и кампании, в които понякога се включват и руски граждани, живеещи в чужбина. Техните съдби, разбира се, ни вълнуват и съчувстваме на пострадалите. От друга страна обаче подозираме, че жертвите може изобщо да не са жертви, а хитри изнудвачи и манипулатори. Заети да следим тези случаи, не забелязваме това, че ежегодно в Русия десетки хиляди души загиват от домашно насилие.

В руското право изобщо не съществува понятието "домашно насилие". В Държавната дума на няколко пъти са внасяни законопроекти на Закон за домашното насилие - от различни вносители, но нито един от проектите дотук не е бил разглеждан. Инициаторите - най-вече жени-депутатки - винят за това мъжкото лоби в парламента. Противниците на такъв закон се опасяват от злоупотреби - ако например жени започнат да шантажират мъже с това, че могат да бъдат съдени. 

Целият сюжет с декриминализирането на побоите показва дълбоката криза, в която са изпаднали съдебната и правоохранителната система в Русия. Само дълбока и системна реформа може да ги изведе от тази криза, а не измененията на отделни закони и наказателни мерки. Също както в стара къща е глупаво само да сменяш тапетите, когато покривът тече и мазилката се кърти. Тогава е необходим основен ремонт.

Още по-лошото е, че и обществото е изпаднало в дълбока морално-нравствена криза: руското общество няма доверие на никого и се бои (напълно основателно) от държавата, от самото себе си и от всеки отделен индивид. засега е напълно неясно, как може да бъде поправено всичко това. Ако изобщо е възможно.

Източник: Дойче Веле