Съюзниците в НАТО разделени по въпроса трябва ли да се води диалог с Путин

Докато съюзниците от НАТО обсъждат условията на евентуално мирно споразумение между Русия и Украйна, в техните редици се появяват признаци на стратегически разцепления, пише Bloomberg.

Във втория месец от войната на преден план излизат серия от дилеми кои условия биха могли да се считат за приемливи от Украйна за постигането на такова споразумение, особено що се отнася до гаранциите за сигурност, които членовете на Алианса биха могли да предложат на Киев.

Съществуват и разминавания относно това какви допълнителни оръжия да се изпратят на Украйна, както и по въпроса дали диалогът с руския президент Владимир Путин е полезен, твърди агенцията, като се позовава на източници, запознати с дискусиите, проведени през последната седмица между лидери от двете страни на Атлантика, както и на документи, с които разполага.

Някои от тези различия излязоха наяве през уикенда, след като президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че Путин не може да остане на власт и след това се наложи да направи допълнителното уточнение, че това е негова лична, а не държавна позиция, тъй като коментарите му предизвикаха критики. Френският президент Макрон дипломатично се разграничи от изявлението на Байдън с призив да се избягва ескалацията с думи, защото "всички търсим мир" и призова за фокус върху дипломатическите усилия за прекратяване на войната. На подобна позиция е и Берлин. Вчера говорителят на Шолц подчерта, че "най-големият приоритет в момента е прекратяване на огъня, за да бъде спряно убиването на хора".

Други членове на НАТО смятат, че диалогът, който Париж и Берлин водят с Кремъл, е контрапродуктивен и може да даде козове в ръцете на Путин, според един от документите, видян от Bloomberg.

Великобритания, Полша и други държави от Централна и Източна Европа – с изключение на Унгария – са скептични, че руският президент има сериозно отношение относно преговорите за приемливо мирно споразумение, според същия документ. 

На срещата на върха на НАТО полският президент Анджей Дуда попитал останалите държавни лидери дали наистина вярват, че преговорите по условия, предложени от Путин, могат да бъдат успешни и са приемливи, според запознати с изказването му. Един от отговорите е гласял, че "който подкрепи тези условия, ще подкрепи Русия".

Тези, които биха подтикнали Украйна да се съгласи на мирно споразумение без пълно изтегляне на руските войски, „служат на Путин“, казва неназован дипломат от източноевропейска държава, чието име също не се споменава. А онези, които се обръщат към Путин, често „правят това само за целите на политическите си кампании“ в своите държави, допълва той.

Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън също е сред скептиците по отношение на намеренията на Путин, пише още Bloomberg като цитира друг свой източник, пожелал анонимност. Преди срещата Джонсън направи коментар пред журналисти, че Путин вече е прекрачил червената линия с действията си в Украйна.

„Правилно е да се възползваме максимално от всяко възможно споразумение, но очевидно трябва да сме напълно наясно с факта, че той не изпълнява обещанията си“, отбеляза и говорителят на Джонсън, Макс Блейн. „През цялото време сме свидетели как Путин казва едно, а прави друго, така че това е императивът, по който трябва да съдим за  него и режима му, за по начина, по който действат.", допълва той.

Според високопоставен британски служител, Обединеното кралство не вярва, че стратегическите цели на Путин са се променили, въпреки неуспехите на руските военни действия до момента.

Други двама високопоставени дипломати от алианса, които също се съмняват в ползата от диалога с Путин, пък споделят за Bloomberg, че се опасяват, че Макрон може да накара Зеленски да се съгласи на неутралитет при условията на Русия в замяна на прекратяване на огъня. Те обаче отбелязаха, че Макрон е бил ясен в отхвърлянето на исканията на Москва относно териториалната цялост и суверенитета на Украйна.