ТРАЙНА/// Единствената лидерска черта, която наистина има значение

В продължение на десетилетия MBA програмите, лидерските курсове и консултантските компании ни казват, че ефективните лидери споделят набор от „основни компетенции“. Списъците са добре познати: емпатия, стратегическа визия, смирение, харизма, психологическа безопасност, комуникационни умения. Тези идеи се повтарят в заседателните зали и имат централна роля в програмите за обучение на ръководители. Но ако тези компетенции бяха наистина основни, тогава лидерите, на които най-много се възхищаваме, би трябвало да ги притежават. Истината е, че често не е така.

Това никога не ми е звучало логично. В допълнение към моите изследвания и текстове, през последните 15 години организирах тайно събитие, наречено „Вечеря на инфлуенсърите“. Бяхме домакини на близо 4000 олимпийци, нобелови лауреати, ръководители, астронавти, носители на Грами, режисьори, носители на Оскар, и дори от време на време министър-председател или принцеса. И това, което стана ясно, седнали на масата срещу тези лидери, е, че макар всички те да бяха изключително ефективни, нямаше общо в уменията им. Някои бяха тихи, други шумни. Някои се справяха отлично в среда на сътрудничеството, трети предпочитаха да вземат решения самостоятелно. И все пак всеки тях отговаряше за организация, движение или творчески проекти, които оформиха света.

Обърнете най-влиятелните лидери, които познавате, и ще видите едно и също нещо. Илон Мъск не е известен със смирение или умение за изграждане на консенсус. Стив Джобс не беше особено известен с поддържането на психологическа безопасност в Apple. И все пак и двамата се считат за едни от най-ефективните лидери на нашето време. И така, какво обяснява това?

Психология на следването и ефектът на бъдещето

Единственото нещо, което определя един лидер, е, че има последователи. А хората го следват по една основна причина: Ние не се свързваме с настоящето, а с бъдещето, което вярваме, че имаме.

Спомнете си годините, когато сте били в гимназията.  В петък следобед в 13:00 часа все още бяхме в час, но се чувствахме развълнувани, защото предстоеше уикенда. В неделя вечер в 18:00 часа бяхме свободни, но и напрегнати, вече очаквайки понеделник. Разликата не беше в настоящето, а в бъдещето, което очаквахме. Начинът, по който се чувстваме сега, зависи от това как според нас ще изглежда утрешния ден.

Точно така реагираме на лидерите. Когато общуваме с някой, който ни кара да чувстваме, че предстои по-добро бъдеще, ние го следваме. Не е нужно да го харесваме. Можем дори да не ги харесваме. Но ако ни карат да вярваме, че утрешният ден ще бъде по-добър, ще ги следваме и често ще му прощаваме недостатъците.

Така че, ако искате хората да ви следват, запитайте се: „Какво мислят за бъдещето, когато общуват с вас?“.

Митът за визията и харизмата

Попитайте хората защо следват лидери и често ще чуете „визия и харизма“. Но повечето лидери нямат и двете. Много от тях нямат нито едното, нито другото. Това, което имат, са няколко супер умения, които са непропорционално силно развити. Тези супер умения са толкова мощни, че убеждават хората, че бъдещето ще бъде различно и по-добро.

Ето в какво е важното: не губете време, опитвайки се да се впишете в някакъв общ модел на лидерство. Вместо това, открийте една или две силни страни, които карат хората да се чувстват оптимистично настроени за бъдещето, когато общуват с вас, и след това се опрете на тях. Не става въпрос за това да сте добри във всичко. Става въпрос за това да сте изключителни в нещо, което кара другите да вярват, че утрешният ден ще бъде по-добър.

Уловката: Лидерство ≠ Ефективност

Но ето в какво е проблемът. Да накарате хората да ви следват не означава, че ще успеете. Тълпите могат да следват човек, който се е насочил към ръба на скалата. Можете да съберете екип за обир, без да знаете как да се измъкнете.

Лидерството обяснява защо хората се събират. То не обяснява дали успяват. За успех се нуждаем от нещо друго.

Екипна интелигентност

Ако лидерството обедини екипа, екипната интелигентност определя дали членовете му действително ще се справят със задачата. Екипната интелигентност не е свързана с коефициент на интелигентност, дипломи или автобиографии. Става въпрос за навиците и уменията, които правят групите по-умни и по-ефективни заедно, отколкото членовете им биха могли да бъдат поотделно.

Коефициентът на интелигентност се оказва лош индикатор за групов успех. Проучвания на баскетболни отбори, например, показват, че не играчите с най-високи заплати или суров талант са решаващи. Това е качеството на треньора. Треньорът съгласува разсъжденията, управлява вниманието и гарантира, че ресурсите се използват добре. По подобен начин изследванията показват, че екипната интелигентност е по-свързана със сътрудничеството и комуникацията, отколкото със средния коефициент на интелигентност на членовете на екипа.

Има три стълба, които определят дали един екип процъфтява или се проваля:

• Разсъждение: съгласуване на ясни цели и задача, така че дебатите да водят до по-добри решения, а не до борба за власт.
• Внимание: управление на фокуса и комуникацията, така че хората да се чувстват достатъчно сигурни, за да споделят идеи и да оспорват предположения.
• Ресурси: разкриване на скрити умения и мрежи в екипа и гарантиране, че правилният експертен опит е наличен в точното време.

Изводи за лидерите в различните сектори

За лидерите в бизнеса, правителството, образованието или организациите с нестопанска цел урокът е прост – спрете да преследвате илюзията, че сте всестранно развити. Вместо това, осъзнайте своето супер умение, нещото, което кара хората да се чувстват по-добре утре. След това се съсредоточете върху култивирането на екипна интелигентност. Когато разсъжденията, вниманието и ресурсите са налице, вашият екип не просто следва – той действително постига успехи.

……………

Джон Ливай, автор на „Team Intelligence: How Brilliant Leaders Unlock Collective Genius“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев