Дълбоко скрити в тъмната страна на човешката природа

Има един въпрос, който е измъчвал множество велики философи и мислите през годините - дали хората, макар и несъвършени и грешащи, са по своята същност добри, разумни и съпричастни същества, или дълбоко в недрата на нашата същност ние сме лоши, суетни, себични, отмъстителни и егоистични?

Този въпрос няма лесен и еднозначен отговор, а и между отделните хора могат да бъдат наблюдавани толкова големи вариации, че понякога е трудно да приемем, че става въпрос за индивиди, които принадлежат на един и същи животински вид.

Това са 8 психологически нагласи, които разкриват малко повече за тъмните аспекти на човешката природа. Добре е да ги познаваме, защото това е единственият начин, по който може да ги потиснем:

1. Вярваме в кармата

Кармата, или иначе казано - идеята, че всеки заслужава съдбата си, може да бъде изключително вредна. Негативните последствия от този начин на мислене са илюстрирани най-добре в класическият експеримент от 1966 г. на американските психолози Мелвин Лърнър и Каролин Симънс, който става известен под названието „Хипотезата за справедливия свят“.

В експериментът Симънс и Лърнър показват на група хора жена, която се наказва с електрошокове за да даването на грешни отговори в тест за запаметяване. Когато участниците в експеримента са получили възможността да спрат шоковете, почти всички са го направили - може и да сме ужасни същества, но повечето от нас не се стремят умишлено да нараняват другите. Когато обаче тази възможност им е била отнета и е трябвало те просто да гледат как жената се мъчи, участниците в експеримента са променили мнението си за нея в негативна посока, опитвайки се един вид да оправдаят нейното страдание, защото вътре в себе си ние вярваме, че светът е справедлив и че всеки получава това, което заслужава. Именно тази психологическа нагласа кара хората да обвиняват бедните за техните несполуки, жертвите на изнасилване за това, че са „си го търсили“ и болните от СПИН, че са си го заслужили. На същия принцип се уповава и подсъзнателното ни одобрение за богатите и известните.

2. Радваме се на чуждото нещастие

Германците дори имат дума за този феномен - Шаденфройде. Според проучване от 2013 г. чувството на удоволствие от чуждото нещастие е най-често срещно в първите четири години от живота на всеки човек, като то е особено силно, когато детето мисли, че жертвата на някакво нещастие си го е заслужила.

3. Ние сме предубедени и тесногръди

Ако хората бяха рационални и логично мислещи същества, то най-лесният начин да коригираш погрешните разбирания и вярвания на някого щеше да бъде чрез представянето на факти, които ги опровергават. Изследване от 1979 г. обаче показва колко безполезен всъщност може да бъде този подход. В случая става въпрос за експеримент, участниците в който са били помолени да преразгледат позицията си спрямо смъртното наказание. Хората, които са били твърдо против смъртната присъда, както и тези, които са били „за“, са игнорирали напълно фактите, които оспорват тяхната позиция, и дори са станали по-убедени в правотата на своята позиция. Причината за това произтича до голяма степен от това, че ние гледаме на фактите, които подкопават нашата позиция, като на атака срещу нашата идентичност. Не помага и факта, че много от нас са уверени в собствените си познания до такава степен, че никога не приемаме чуждото мнение, ако то не отговаря на предварително изградените ни разбирания.

4. По-скоро бихме се подложили на електрошок, отколкото да останем насаме с мислите си за няколко минути

Тази психологическа нагласа бе демонстрирана в спорно изследване от 2014 г., в което 67% от  мъжете и 25% от жените, са предпочели да натиснат бутон, който е активирал слаб, но доста неприятен електрошок, вместо да прекарат 15 спокойни минути насаме с мислите си.

5. Ние сме суетни и самоуверени

Нашата ирационалност и самоувереност нямаше да бъдат толкова лоши, ако бяха комбинирани с поне малко смирение и самокритичност, но повечето от нас имат преувеличена представа за собствените си качества и възможности - било то шофьорските ни умения, нашата интелигентност или привлекателност. По ирония на съдбата, в повечето случаи именно най-незнаещите и некомпетентните хора са склонни към подобни преувеличения. Това т. нар. ефект на Дънинг-Крюгер, като освен илюзорното чувство за превъзходство на по-некомпетентните индивиди, той се характеризира и от по-ниското самочувствие и високата самокритичност на по-знаещите хора. Този ефект достига най-крайното си проявление във вижданията ни за нашата моралност. Всъщност, дори осъдените на дълги години затвор смятат себе си за по-честни, добри и отговорни хора от средностатистическия гражданин на своята страна.

6. Ние сме морални лицемери

Хубаво е да внимаваме с онези хора, които първи осъждат моралните недостатъци на другите. Много вероятно е моралните проповедници да имат същите или сходни пороци, но да гледат на тях с по по-снизходителен начин. Едно прочуване по темата разкрива, че хората оценяват едно и също егоистично поведение като далеч по-несправедливо, когато виждат неговата проява в другите, в сравнение с това когато самите те се държат по този начин. На същият принцип се уповава и феномена, известен като асиметрия между действащия и наблюдаващия(actor-observer asymmetry), която описва нашата тенденция да преписваме лошите дела на другите хора, като например изневерите, на техния характер, а когато ние самите извършваме същите действия, то те се преписват на външни обстоятелства.

7. Всички сме потенциални интернет тролове

Както може да потвърди всеки, който поне веднъж се е озовавал в словесна война в Twitter или Facebook, социалните мрежи имат способността да преекспонират някои от най-лошите аспекти на човешката природа. Макар че според прочуванията, хората, които са предразположени към садистични мисли и действия(тревожно висок дял от обществото), са по-склонни да бъдат интернет тролове,изследване от миналата година разкри, че когато човек е в лошо настроение и попада под нападките на други хора в интернет, той е значително по-склонен да им отвърне по същия начин.

 8. Предпочитаме неефективни лидери с психопатични черти

Американският личностен психолог Дан МакАдамс твърди, че откритите нападки и агресивни изказвания на президента Доналд Тръмп създават подсъзнателно „първично привличане“ подобно на това, което се наблюдава при проявите на сила от страна на доминиращите шимпанзета в групата от маймуни. Ако изводите на МакАдамс са верни, то те ще се впишат безпроблемно в резултатите от други прочувания, които показват, че психопатичните черти са по-често срещани след лидерите. Проучване на лидери във финансовия сектор в Ню Йорк установява, че те показват по-високи от средното резултати при психопатичните черти и по-ниски при емоционалната интелигентност.

В крайна сметка обаче не трябва да се отчайваме, защото тези факти не отразяват успешните резултати на много хора, които са се научили да блокират първичните си психологически нагласи. В действителност, именно признаването и разбирането на тези наши недостатъци е добрият начин за тяхното преодоляване и култивирането на по-добрите черти от нашата човешка природа.

Крисчън Джаред за FastCompany.com