Искаме ли още от тази свобода?

Работата от разстояние вече се утвърди като начина на работа и най-вероятно, когато пандемията приключи, много компании ще обмислят варианти този метод за работа да остане под някаква форма. Нещо повече, няколко големи компании вече обявиха, че служителите им, които искат да работят от вкъщи, ще могат да го правят и след като COVID-19 отмине, пише elconfidencial.es. Несъмнено работата от разстояние има редица предимства за работника, като възможност за по-свободно организиране на работното време, но дали наистина то ни дава повече свобода?

Предимства и недостатъци 

На пръв поглед може да изглежда малко противоречиво, но повишената гъвкавост в работния ни ден може да ни даде по-малка гъвкавост в самата работа. Как работата от дома влияе на качеството й? Времето, което преди се използваше за пътуване до работното място или между срещите, вече може да се използва и за други неща, което от своя страна може да доведе до по-висока производителност. Освен това работата вкъщи (без деца) осигурява по-малко разсейване и може да ни направи по-ефективни. Работодателите от своя страна виждат възможност за намаляване на разходите за поддръжка и наемане на офиси.

Как дистанционната работа влияе върху съвместните усилия и качеството на труда, както в малки екипи, така и в по-големи работни общности? Това е въпросът, който си зададоха група изследователи и на които те се опитаха да отговорят в статия в научното списание "Journal of Praxis in Higher Education". Докато работата от вкъщи осигурява по-голяма гъвкавост за работната ситуация, тя може да осигури по-малка гъвкавост за извършване на друг вид дейности като срещи с колеги и сътрудничество.

Повече спокойствие срещу липсата на социални контакти

Този въпрос за гъвкавостта е до голяма степен свързан с много по-голяма нужда от планиране и ясна комуникация в цифров режим. Срещите трябва да бъдат планирани много по-подробно, а цифровата форма затруднява отклоняването от плана. В рамките на изследването някои хора са станали по-продуктивни, докато други не. Освен това по този начин се губи способността да се улавят сигналите, когато всички сме заедно в заседателната зала. Един от изводите на изследователите е, че не може да се очаква работните практики да останат същите, тъй като с промяната на условията се променят и самите практики на работа.

В проучване с два паралелни проекта бяха събрани данни от студенти и академичен персонал по време на задържането у дома заради пандемията. Данните включват 1600 студенти и 16 преподаватели в курс, наречен "Експерти в екипна работа". Студентите предоставиха обратна връзка чрез въпросници, писмени доклади от тестове и задълбочени интервюта. Преподавателите представляваха различни факултети и катедри и също бяха интервюирани задълбочено.

Предварителните резултати показват големи различия в последиците, които новите ситуации на работа и учене са имали за отделните индивиди и групи. Някои са отчели като полезен факта, че имат повече спокойствие и гъвкавост в ежедневието си, докато други се чувствали по-самотни и по-малко мотивирани от липсата на социален и физически контакт с колегите си. Оказва се, че някои хора стават по-ефективни в новата работна среда, защото се разсейват по-малко и дават приоритет на работата си. За други обаче новата обстановка ги карала да са по-неефективни и слабо мотивирани.

Няколко от членовете на академичния състав също имаха много по-натоварен график поради домашното обучение на децата си. Следователно и гъвкавостта за изпълнение на задача е намалена и може да повлияе на качеството на извършваната работа.

В крайна сметка работата от вкъщи може да предложи ползи за мнозина, но не е изгодна за всички. Повече хора вероятно ще изберат да работят от вкъщи, дори когато пандемията утихне, но възможността да се срещнем физически е все още важна, не само за всеки от нас, за да отговорим на социалните си нужди, но и за работодателя и за качеството на работата.

Източник: elconfidencial.es

Превод и редакция: Нели Тодорова