Двете думи „Ами, ако…?“

Преди около десет месеца напуснах работа в Procter & Gamble, на която отделих две десетилетия от моя живот.

През последните месеци, преди да взема решението, за мен ставаше все по-ясно с всеки изминал ден, че професионалният ми път в корпоративния свят наближава своя край. Себеомразата, породена от факта, че най-важното нещо в живота ми беше мнението на шефовете ми за моето представяне, в един момент се превърна в непоносима тежест.

Имах чувството, че не съм спирал на едно място дори и за секунда, но същевременно с това не съм постигнал и никакъв реален напредък. Бях станал жертва на една постоянна еднаквост – еднаквост на преживяванията, еднаквост на среда и еднаквост на смисъла. Преследваше ме чувството, че съм създаден за нещо повече от това.

Въпреки че разполагах с всичката тази яснота, аз продължавах да отлагам решението си и да се съмнявам в неговата правота.

Причината за това беше страхът от провала и по специално двете думички, който могат да бъдат вдъхновяващи в правилните ръце и обезсърчаващи, когато идват от устата на песимист: „Ами, ако…?“

Ами, ако планът ми да издам книга завърши с пълен провал? Ами, ако хората си кажат, че съм напуснал работата си просто защото не съм бил достатъчно добър? Ами, ако се окаже, че това не е истинското ми призвание?

Ако обаче използваме същите две думички, по малко по-различен начин, ще получим друг резултат.

„Ами, ако не го направя?“.

Ако не го бях направил, щях да съжалявам до края на живота си. Това е истинският отговор. За да стигна до него, постоянно си задавах въпроса: „Как мога да постигна повече – като остана или като напусна?“               

Това е само един от начините да се справите със страха от провал. Ето още шест неща, които трябва да си припомните, когато усетите колебание:

1. Има само три начина да се провалите.

Когато се отказвате, когато не се развивате и когато никога не поемате рискове.  

2. Провалът е събитие, а не човек.

Никога не мислете, че еднократните неуспехи са показателни за вашите лични качества и че предвещават бъдещи провали.

3. Провалът не се случва на вас, той се случва заради вас.

Трябва да повярвате, че винаги има причина за вашите неуспехи. Може би не сте сполучили с последното си начинание, за да може следващият ви успех да бъде още по-сладък. Този начин на мислене превръща провала в кратко забавяне, а не в отклонение от пътя.

4. Провалът не вреди на вас, а само на вашето его.

Егото ни е само една малка част от нас, макар и най-шумната, хленчеща, претенциозна и взискателна част от нас, която трябва да бъде вкарана в релси. Въпреки най-добрите ни усилия да го държим под контрол, нашето его винаги иска да бъде хранено. Не трябва обаче да забравяте, че то е само една от всички останали части от нас, които имат нужда от храна, в случай на провал.

Когато усетите, че сте се провалили, опитайте да изолирате егото си от истинското си Аз. Натикайте го в някой тъмен ъгъл на вашето съзнание, докато останалата част от вас се възползва от новите възможности, които са се открили след неуспеха.

5. Страхът от провал не трябва да ви плаши, той ви показва, че това, което правите, си струва.

В края на краищата, никой не се страхува от възможността да не постигне успех в някакво незначително начинание.

6. Провалът е ключова част от професионалното портфолио.

Перфектната кариера се изразява под формата на портфолио, което съдържа разнообразни работни позиции, включително и рискови такива, които са изпълнени с приключения, експерименти и разбира се, провали. Комбинацията от тези преживявания се съчетава, за да формира кариера с висок потенциал за растеж.  

Този пример важи в пълна сила и за живота. Няма истински успял човек, който да не е натрупал солидно количество неуспехи в житейското си портфолио.

Това не означава, че постоянно ще се проваляте, по който и път да поемете, а че неуспехът сам по себе си не е нещо, от което трябва да се страхувате.

Не приемайте казаното до тук като подкана за спонтанно напускане на вашата корпоративна работа, без преди това да сте подсигурили финансовата си сигурност, било то с втора работа, която може да започнете на пълен работен ден, или пък с план за преместване в по-малка компания, която плаща достатъчно, за да се задържите на крака в началния период на вашето ново начинание.

Това, което казвам е, че моят професионален път изискваше опасен скок над пропастта. Някои хора наричат това „скок на вярата“ и може би са прави, но за мен това е най-вече победа над страха. Успях да се приземя от другата страна на пропастта и нямам намерение да се връщам обратно.

Скот Маутз, автор на  „Find The Fire: Ignite Your Inspiration and Make Work Exciting Again“, за Inc.com