Аз се излекувах от работохолизма!

Първият знак, че прекалявам с работата, дойде под формата на сериозни здравословни проблеми.  С всеки следващ ден болките и сковаността по цялото ми тяло ставаха все по-лоши. Главоболието се беше превърнало в неразделна част от моето ежедневие, а раздразнението на очите в нещо напълно нормално.

Здравословните проблеми обаче не бяха единствените притеснителни сигнали. Започнах да проверявам имейлите си дори в църквата. Приятелите ми спряха да ме канят на събирания, а и дори да бях канен, нямаше да имам време да отида.

Човек разбира, че е работохолик, когато се чувства напълно изтощен и отчаян от живота, а същевременно с това мисли, че най-добрият начин да подобри ситуацията си е като работи още по-здраво. Едва когато станете готови да си признаете, че имате проблем, вие може да започнете дългия процес на лечение на работохолизма. Ето четири урока, които научих по пътя си към един по-балансиран професионален живот:

1. Разберете причината

Хората много често казват: „Обичам работата си“ или „Обичат това, което правя“, и спират дотам. Зад работохолизма обаче винаги има едно по-дълбоко „защо“, което играе ролята на негов катализатор. Подобно на другите хора, страдащи от зависимости, работохолиците отказват да си признаят, че имат проблем. Те са пристрастени към чувството на контрол и принос, към търсенето на признание и смисъл.

За това трябва да се запитате в какво се корени вашата нужда от чуждото одобрение? От къде идва тази тежест, която изпитвате? Кой се страхувате да разочаровате? Всичко това може звучи като сесия с психолог, но в крайна сметка трябва да приемете, че няма как да отстраните проблема, ако не знаете какъв точно е той и от къде идва.

В моя случай всичко започна със сватбата ми. Вторият преломен момент беше бременността на моята съпруга. Когато разбрах, че ще имаме дете, започнах да работя по-здраво и усърдно – имах чувството, че трябва да бъда по-отговорен и да се грижа за нуждите на моето семейство. Това е моето „защо“, и осъзнаването на този факт беше първата стъпка по пътя към намирането на баланс.

2. Намерете човек, с който да споделяте

Нуждаете се от човек, с който да дискутирате вашето проблемно поведение и нещата, които трябва да направите, за да се промените. Това обаче не могат да бъдат вашите най-близки хора, тъй като те са най-големите жертви на тенденцията ви да прекалявате с работата. Моят съвет да потърсите професионалист, както направих и аз. Разговорите с моят терапевт ми помогнаха да се преборя с работохолизма си без да натоварвам допълнително с семейството и приятелите си.

Ако опитате да се оправдаете с това, че нямате време да потърсите специалист, то може да сте сигурни, че това само по себе си е сигнал, че се нуждаете от такъв. Ако този тип терапия ви плаши и ви изглежда прекалено, потърсете ментор или група от хора, борещи се със сходни проблеми, които много добре разбират през какво преминавате. Какъвто и подход да изберете, силата на комуникацията и изразяването на глас на вашите мисли и чувства не трябва да бъде подценявана.

3. Идентифицирайте дейност, с която бихте предпочели да се занимавате, вместо да работите

Лесно е да се превърнете в работохолици, ако нямате хобита и интереси, с които да запълвате свободното си време. Когато обаче имате нещо, към което нямате търпение да се върнете – било то вашето семейство, вашата вяра, любима книга, фитнес залата и тн. работата далеч не изглежда като единственото нещо, за което си заслужава да отделяте време.

Аз разбрах това, когато на бял свят се появи моето дете. Времето, което трябваше да отделям за грижи за него, промени изцяло картината. Бързо осъзнах колко важно е да прекарвам колкото се може повече време с него и с моята жена. През годините си създадохме традицията да се събираме в хола за половин час преди вечеря и просто да разговаряме. Тази рутина разби напълно идеята, че мога да работя от 7 ч. сутринта до 7 ч. вечерта.

Всичко това обаче не означава да спрете да полагате усилия в работата и да започнете да се примирявате с посредствени професионални резултати. Това означава, че трябва да започнете да си поставяте граници, които да спазвате стриктно. Не може да отидете на йога или пък да излезете с колегите за по бира, ако не сте си свършили работата до 5 ч. Бонус ефектът от тази по-ясна и строга програма е, че ще станете по-продуктивен и ще започнете да вършите същата работа, която сте правили и преди, за по-малко време.

4. Отбележете следващата си почивка на календара

Първо, възползвайте се от почивните дни, с които разполагате. Второ, не се връщайте от почивка без да сте планирали следващата си ваканция. Ако сте работохолик в абстиненция, като мен, то най-вероятно разполагате с доста почивни дни. Използвайте ги!

Също толкова важно е да се постараете да на мислете за работа, докато сте на почивка. Това означава никакви обаждани от и към офиса, никакви имейли и съобщения, свързани с работата. Дайте си възможност да възстановите силите си.

Повярвайте ми, да се отървеш от работохолизма не е никак лесно. Няма обаче нищо по-лошо от това да бъдете физически, психически и емоционално изчерпани. По своята същност работохолизмът е изключително егоистичен. Той ви кара да поставяте нуждата си да се доказвате и да работите без спиране над това, което близките ви наистина искат то вас – да бъдете с тях. Не му позволявайте да ви попречи да имате балансиран и щастлив живот.

..............................

Майк Монро, мениджър дигитална стратегия във Vector Marketing, за FastCompany.com

Редактор: Георги Георгиев