През последните две десетилетия Европа преоткри една от най-мощните си движещи сили – културата.

Новите икономически и социални реалности промениха начина, по който се възприема ролята на културата – от социален ресурс към фактор за устойчиво развитие, иновации и заетост. Данните ясно показват, че изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културният туризъм вече са съществени елементи в икономическата картина на Европа.

Днес културният предприемач не е просто артист, а активен участник в изграждането на нови форми на организация, финансиране и разпространение на културата.

България също постепенно се включи в тази тенденция. Макар и с известно закъснение, развитието на сектора у нас показва устойчив напредък, особено в периода след пандемията от COVID-19.

Към 2023 г. културните и творческите индустрии, включително културното наследство и културният туризъм, създават 6,9% от добавената стойност по факторни разходи в българската икономика. Това се равнява на над 7 милиарда лева. В сектора работят повече от 115 хиляди души в около 25 700 микро-, малки и средни предприятия по данни на Обсерваторията по икономика на културата. Статистиката ясно показва, че става дума за реален икономически сектор със съществен принос.

Броят на организациите в сектора е нараснал с над 10 000 само за последните 15 години. Културните индустрии са частта от сектора, която създава най-висока добавена стойност в България, следвани от творческите индустрии, на трето място е културният туризъм и на последно място по добавена стойност са изкуствата и културното наследство.

Ако търсим пулса на българската творческа енергия, той бие в София. Тук се създават над 83% от добавената стойност на сектора. Близо два пъти по-висок дял има творческата икономика в сравнение с данните на национално ниво в Столична община – 12,7%, или четвърто място по добавена стойност в икономиката на София, като всяка десета - е организация на творческата икономика. Тази експлозия на инициативи не е случайна – тя е резултат от концентрирано знание, инвестиции, технологично развитие и талант.

Зад голяма част от културната и творческата сцена в България стоят малки, независими играчи – микропредприятия или индивидуални творци, регистрирали независими организации. Повечето от тях работят в частния сектор и действат с лекотата на хора, свикнали да носят отговорност за целия процес – от идеята до реализацията. Макар и малки по размер, тези структури са свързани помежду си – често работят по общи проекти, споделят ресурси или просто са различни части от една и съща верига за създаване и разпространение на културно съдържание.

Тази естествена свързаност оформя мрежова структура – неформална екосистема от творци, дизайнери, продуценти, технолози и мениджъри. Когато към този творчески обмен се прибавят новите технологии, иновациите и споделените градски пространства, се изграждат органични клъстери – с хоризонтални и вертикални връзки.

Като се имат предвид горните характеристики, можем да предположим, че в София има обособен клъстер и той е в аудио-визуалния сектор. 97% от оборота и добавената стойност на този сектор се създават в града, 86% от служителите му и 77% от филмовите му организации са разположени в столицата. Но това, което е от голямо значение за един клъстер, е ясно очертано в случая с националната филмова индустрия. Тя е обвързана с дейности като звукозапис, фотография, дизайн, нови медии, компютърни игри (които също са концентрирани тук) и представляват технологично свързана индустрия с телевизия, сценични изкуства, музикален бизнес, реклама, дигитални медии, книгоиздаване, образование.

Творческата икономика отдавна вече не е периферен играч – тя е в сърцевината на едно по-съзидателно и устойчиво бъдеще. Високата добавена стойност и стабилната заетост не са просто числа – те разказват за хора с идеи, с умения, с кураж да създават и да търсят нови пътища. Именно в тези индустрии се раждат модели, които оцеляват в кризи, променят градовете ни и свързват културата с технологиите, изкуството с предприемачеството. Това не е просто сектор, а индустрия, която отмерва пулса на едно общество.