Какво представлява „капанът на средния доход“?

Капанът на средните доходи е етап на икономическо развитие, който се характеризира с повтарящи се забавяния на икономическия растеж. Тези забавяния, в крайна сметка, не позволяват доходът на глава от населението в определена страна да се повиши над прага на високите доходи.

Какви структурни промени в икономиката са необходими, за да се преодолее този капан?

Най-важните промени са свързани с институциите. На първо място институциите, които помагат за регулирането и управлението на бизнес средата – те трябва да станат по-гъвкави, по-адаптивни и подкрепящи по-силната конкуренция. Утвърдените компании – обикновено големите държавни предприятия – трябва да бъдат дисциплинирани, защото ако не са, те ограничават възможностите за млади и динамични участници да навлязат на пазара и да растат. Други важни институции са тези, които трябва да осигурят драматично подобряване на качеството на образованието. Качеството на средното образование в нововъзникващите пазари в Европа се влошава значително през последното десетилетие, особено професионалното. Университетите в региона също изостават. Има сили, които работят за запазването на статуквото както в бизнеса, така и в образованието, и дори в енергетиката, но те трябва да бъдат дисциплинирани, така че нововъведенията, често описвани като творческо унищожение, да могат да изиграят своята роля.

Кои са основните стратегии за растеж, които могат да се предприемат в такава ситуация?

За да може страните със среден доход да преодолеят настоящото забавяне на растежа и предизвикателствата, свързани с проблематичната глобална среда, авторите на политики трябва да се съсредоточат върху два прехода. Първият преход е от стратегия, движена до голяма степен от инвестиции, към стратегия, основана на вноса и разпространението на глобален капитал, технологии и знания (инфузия или вливане). Вторият преход добавя измерението на иновациите към инвестициите и вливанията. Акцентът върху цялостната стратегия, движена от инвестиции, инфузия и иновации, е още по-важен в страни, които вече са постигнали статут с високи доходи – каквато страна е България. За България е от съществено значение нивото на инвестиции да се повиши значително, както и вливането на чуждестранен капитал, технологии и опит да се засилят (особено чрез навлизането на чуждестранни компании и съпътстващите преки чуждестранни инвестиции), а предприятията да се фокусират все повече върху иновациите.

Смятате ли, че България е в капана на средните доходи?

Според оценката на Световната банка от юли 2024 г. България вече е преминала прага на високите доходи, оценяван по това време на 14 005 долара брутен национален доход на глава от населението. България е малко над този праг. Необходими са обаче постоянни усилия от страна на бизнеса, предприемачите и правителството, за да може страната ни да продължи да повишава доходите си на глава от населението.

Кои са спешните политики, към които трябва да насочим вниманието си?

Има три ключови политики. На първо място трябва да се създаде модел за растеж чрез ограничаване на присъствието на държавни предприятия, укрепване на режима на конкуренция и подпомагане на младите и динамични фирми да просперират. Другата политика е свързана с драстично подобряване на качеството на образованието на всички нива, но особено на професионалното, за да може то да предоставя умения, необходими на бизнеса. Университетите и изследователските центрове трябва да бъдат интегрирани. Данъкоплатците харчат много пари за висше образование. Получаването на диплома не е право, то трябва да се основава единствено на знания и заслуги. Трето, предприятията консумират три пъти повече енергия на единица БВП от останалите страни в ЕС. Тази значителна енергийна неефективност трябва да бъде преодоляна, за да се осигури надеждна и достъпна енергия за всички предприятия и граждани.

Какво може да вземем от опита на Полша, която вече е преминала по този път?

Полша е пример за впечатлаващ успех в световен план, тъй като страната успя да задържи високи темпове на икономически растеж за продължителен период от време. Брутният национален доход на глава от населението днес е повече от 22 хиляди долара, приблизително 11 пъти повече от 1992 г. Бързият растеж помогна на Полша да достигне високи доходи още през 2009 г., само 20 години след началото на икономическия преход от планова към пазарна икономика, преминавайки от 30% от средния доход за ЕС през 1992 г. до 80% през 2022 г. През този период на бърз растеж социалната мобилност и неравенството в страната се подобриха. Това е най-важният урок за България и другите държави от региона – нужен е модел за силен икономически растеж, в основата на който е частният сектор. Това е от полза за всички.

Как Полша постигна това? Реформите на „Големия взрив“ след края на комунизма се фокусираха в началото върху институциите – върховенството на закона, правото на собственост, демократичната отчетност и функционирането на основните пазарни институции. След това Полша използва присъединяването към ЕС през 2004 г., за да засили ефективността на своите институции. Това е друг важен урок.

Подобно на други бързо растящи икономики, Полша се интегрира в глобалните и регионалните пазари, отвори се за външна търговия и преки чуждестранни инвестиции. Пазарната конкуренция у дома улесни ефективното разпределение на ресурсите между секторите и компаниите. Стабилната макроикономическа и финансова политика осигури солидна основа за частни инвестиции. Инфраструктурните инвестиции, подкрепени от щедрите структурни фондове на ЕС, допълниха всичко това. Ето още един урок: нужно е непрекъснато интегриране в световните пазари, за да можем да привличаме чуждестранен опит, технологии и капитал в страната.

В един глобализиран свят как една отворена и силно зависима от външни партньори икономика може да си създаде собствен темп на развитие?

Темпът на икономически растеж в малки и отворени икономики, каквато е България, винаги зависи значително от това, което става навън, т.е. от глобалната среда. Но това, което страните правят у дома за подобряване на бизнес средата и образованието, може да доведе до чудеса. Например динамиката на бизнеса и икономическият растеж в страните със средни доходи в Европа значително отслабнаха от края на първото десетилетие на новия век, като растежът на производителността се движи главно от преразпределението на ресурси между фирмите, а не от иновациите. За да прекъснат този цикъл, страните трябва да дадат приоритет на иновациите на ниво компания, внедряването на технологии и научноизследователската и развойната дейност, за да изградят по-конкурентен частен сектор.

Страните със средни доходи в Европа са изправени и пред проблема с „липсващите големи предприятия“ – те имат твърде много малки, непродуктивни фирми и твърде малко предприятия, които са или се превръщат в пазарни лидери. Подкрепата по принцип за малки и средни предприятия (МСП) доведе до свръхпредлагане на малки компании, без да се улесни техният растеж. Освен това големите утвърдени компании, които често са държавни предприятия, доминират на ключови пазари, като ограничават навлизането и растежа на по-гъвкави нови играчи. Правителствата трябва да засилят конкуренцията, да намалят присъствието на държавни предприятия и да осигурят по-добър достъп до пазари, финанси и технологии за нови компании.

След колко време една качествена промяна в образователната система може да даде отражение върху икономическото развитие и качеството на живот в дадена държава?

Пълното въздействие на една съществена образователна реформа върху икономическото развитие отнема време. Но има и бързи решения. Например не дипломи за висше на всички, а дипломиране само по заслуги на най-добрите – това ще повиши уменията на завършилите само за година или две. Реформи на професионалните училища, включително и чрез по-добра връзка с бизнеса, за да могат учениците да завършват с умения, които предприятията търсят, както е в Австрия, Чехия и Германия. Това също дава бърз ефект.

Какви са основните рискове, които виждате пред България и региона през тази година?

Рисковете както за икономиката на България, така и за страните от Европа са значителни. Доминират фрагментацията на световната търговия, засиленият протекционизъм сред развитите икономики, геополитическото напрежение и политическата несигурност. Сериозни предизвикателства могат да възникнат от по-слабия икономически ръст в ключови търговски партньори, особено в ЕС. Липсата на достатъчна работна сила у дома и потенциалните шокове от страна на предлагането биха могли да влошат инфлацията, но как ще се развият тези фактори, остава да видим.

Как кризите могат да бъдат използвани като възможност за реформи и ускорено развитие?

Икономическите сътресения предоставят възможност на страните да предприемат отдавна отлагани реформи. Това се отнася за много държави в развиваща се Европа – страните да подобрят ефективността на държавните предприятия, постепенно да премахнат изкривяващите пазара субсидии и да въведат структурни реформи, които насърчават конкурентоспособността. Като приоритизират тези реформи, държавите могат да насърчат модел на растеж, воден от частния сектор, който е от съществено значение за създаването на по-добре платени работни места. В цяла нововъзникваща Европа успешната икономическа трансформация се основа на частния сектор, като авторите на политики смениха подхода от защита на утвърдените предприятия към насърчаване на младите компании и възнаграждаване, основано на качества и постижения.

Ивайло Изворски е главен икономист за региона на Европа и Централна Азия в Световната банка. През последните 25 години е работил на технически и управленски позиции, обхващащи страните от Африка, Източна Азия и Тихоокеанския регион, както Европа и Централна Азия, в Световната банка, Института за международни финанси и Международния валутен фонд.

Преди това Ивайло е ръководил Глобалното звено за дълг, макроикономика и растеж в Световната банка, бил е и мениджър на макроикономистите за Европа и Централна Азия. Той притежава магистърска и докторска степен по икономика от Йейлския университет.

Ивайло е съавтор на Diversified Development: Making the Most of Natural Resources in Eurasia и на Reinvigorating Growth in Resource-Rich Sub-Saharan Africa.