Влошаващата се среда на сигурност в света завари Европа с намалени военни способности, раздробена и ненужно конкурираща се военна промишленост, със значително технологично изоставане в решенията за отбрана и силно зависима от военната подкрепа на САЩ. Ето защо европейските страни са поставени пред необходимостта в кратки срокове да изградят способности за противодействие на рисковете, за да гарантират сигурността си и начина на живот. Тези усилия ще изискват мащабно увеличаване на разходите за отбрана, развитие на по-силна, по-устойчива и иновативна отбранителна индустриална база и разработване на технологични иновации.

Европейската комисия прие през 2025 г. редица документи, чиято цел е повишаване на европейските отбранителни способности и стимулиране на европейското производство в областта на отбраната. Предстои да видим как тези идеи ще бъдат реализирани, тъй като Европа не планира да създаде обща европейска армия, а отбраната и сигурността ще останат под контрола на отделните държави. Така Комисията ще остане само координатор на политики, основно в областта на отбранителното производство и придобиването.

Повишаване на отбранителната готовност

Дългогодишното недофинансиране на отбранителния сектор в Европа направи страните уязвими на конвенционални и хибридни заплахи. Почти ежедневно сме свидетели на дезинформация, атаки срещу критична инфраструктура, кибертаки, навлизане на дронове в забранени зони и много други. Тези дейности са в сивата зона между войната и мира, а извършителят трудно се установява. Можем да очакваме подобни дейности в бъдеще да зачестяват и ние трябва да имаме готовност да противодействаме.

Европейската комисия набеляза няколко приоритетни направления за изграждане на способности: противовъздушна отбрана; производството на артилерийски системи; производство на дронове и системи за борба с дронове; повишаване на военната мобилност; иновации с фокус върху изкуствен интелект, квантови и кибертехнологии; защита на критичната инфраструктура. Очаква се повече финансови средства на национално и европейско ниво да се насочат именно към тези сектори.

Пример за съвместен отговор е решението на няколко държави, включително България, да изградят „Стена срещу дронове“. Тя ще е по-скоро ешелонирана система от радари, датчици и средства за въздействие и унищожаване, чрез която да се противодейства на нерегламентирано навлизане на руски дронове във въздушното пространство на държавите. В същото време тези средства ще могат да се използват и в случаи на хибридни атаки с дронове срещу различни обекти, като летища, на каквито бяхме свидетели наскоро.

Когато говорим за отбрана, говорим за пари, за много пари.

Повечето средства за изграждането на нови способности ще дойдат от националните бюджети и ще се разходват за изграждане и поддържане на модерни армии, както и за военна мобилност, устойчивост на критичната инфраструктура, киберсигурност и други.

Очаква се общите консолидирани разходи за отбрана на държавите – членки на ЕС, през 2025 г. да достигнат 381 милиарда евро, при 343 милиарда евро през 2024 г. и 279 милиарда евро през 2023 г. Нещо повече, на срещата на върха на НАТО в Хага през 2025 г. беше взето решение средствата за отбрана да се повишат на 5% от БВП към 2035 г. вместо сегашната цел от 2%.

Очевидно, през следващите години финансовите средства за отбрана няма да са проблем, което ще повиши способностите на армиите, като открива нови възможности пред военните предприятия и производителите на продукти за отбраната.

800 млрд. причини да помислим за двупосочен трансфер: от военни иновации към граждански пазари

За да насърчи инвестициите в отбраната, както и да намали натиска върху националните бюджети, Европейската комисия през март 2025 г. одобри механизми, които целят в кратък срок да се акумулират 800 млрд. евро за отбрана. Около 650 млрд. евро от тези средства следва да се осигурят допълнително от националните бюджети чрез активиране на клаузата за дерогация, която позволява на държавите членки да се отклоняват от фискалните правила на Съюза, когато става въпрос за отбранителни разходи. България, както още 14 държави членки решиха да активират тази клауза.

Останалите 150 млрд. евро следва да се генерират по европейския инструмент за заем „Действия за сигурност за Европа“ (SAFE). Тези средства ще бъдат набрани на капиталовите пазари и ще бъдат предоставени заемообразно на заинтересованите държави членки въз основа на национални планове. Заемите ще бъдат с ниска лихва и изгодни условия за връщане, включително до 10-годишен гратисен период. По този механизъм 19 държави членки са поискали заем, включително България, която ще получи 3,2 млрд. евро.

Допълнителни заемни средства ще отпуска Европейската инвестиционна банка, която предвижда да задели около 3,5 млрд. евро за проекти в областта на сигурността и отбраната. Европейският инвестиционен фонд също предвижда да мобилизира около 500 млн. евро, насочени към иновативни компании, разработващи технологии за отбрана и такива с двойна употреба.

Значително по-малко са средствата от общия бюджет на ЕС. Един от основните съюзни механизми е Европейският фонд за отбрана (ЕФО), чрез който се стимулира съвместната научноизследователска и развойна дейност. Фондът годишно заделя малко над 1 млрд. евро за изследвания и прототипи в ключови области. Програмата за европейската отбранителна промишленост (EDIP), която се очаква да бъде приета до края на 2025 г., ще разполага с 1,5 млрд. евро за повишаване на конкурентоспособността на европейската технологична и индустриална база в областта на отбраната (EDTIB). Чрез други инструменти, като EDIRPA, Комисията предвижда средства за насърчаване на съвместното придобиване или производство на отбранителни продукти.

Традиционни европейски програми като Digital Europe Programme, Horizon Europe, Connecting Europe Facility и други също ще се отворят към иновации в сигурността и отбраната. Очаква се, че през следващия бюджетен период 2028–2034 г. Европейската комисия ще разполага с увеличен общ бюджет за отбрана, възлизащ на около 100 млрд. евро.

Всичко това показва, че за целите за изграждане на отбранителни способности финансови средства няма да липсват, но ключово ще остане как тези средства се инвестират в производството и допринасят за развитие на армиите.

Подходи към реализацията на европейските амбиции в отбраната

Европейските амбиции в отбраната предвиждат увеличаване на производствения капацитет, изграждане на единен пазар на отбранителни продукти, опростяване и хармонизиране на правилата, намаляване на зависимостите и трансформиране на отбраната чрез иновации. Това трябва да позволи да се произвеждат в кратки срокове високотехнологични продукти. Но предприятията не очакват политически декларации, а конкретни поръчки и дългосрочни договори, за да инвестират в увеличаване на производството. Важно е произведените продукти да отговарят на условията на съвременната война. На бойното поле все повече се използват дронове, роботизирани системи, средства с изкуствен интелект и други. Новите продукти изискват технологични разработки, тестване, приемане на въоръжение, съответно промяна на тактическите и оперативните действия на войските и други. И не на последно място, след като бъдат произведени, отбранителните продукти да стигнат във войските, където да се превърнат в реални военни способности. За да се съкрати този път, армиите и производството следва да работят много по-координирано отпреди.

Ключов проблем за Европа остава фрагментацията и националният характер на производство на оръжие. Европейските армии използват 178 основни бойни системи, докато САЩ – 30. В европейските армии има 20 различни вида бойни машини на пехотата и 27 различни вида гаубици. При това съществува и проблем със стандартизацията на отделните системи. Ето защо усилията на комисията са насочени към преодоляване на това разединение и създаване на единна европейска производствено-технологична база. Поради тази причина повечето европейски програми изискват участието на поне две компании от поне две държави. Насърчава се и съвместното придобиване от няколко държави на едни и същи въоръжения. Чрез Постоянното структурирано сътрудничество PESCO и европейската агенция за отбрана EDA се координира сътрудничеството между държавите за създаване на европейски способности за отбрана. Несъмнено, реализирането на тези амбиции изисква силна воля от самите държави и ще отнеме време.

Не на последно място е връзката с НАТО. Европа си поставя амбицията да изгради европейски стълб в рамките на НАТО, а не да замести Алианса като основа на отбраната. Поради това планирането на отбраната и на отбранителните способности остава основно в рамките на НАТО. Това може да предизвиква колизии с амбициите на Комисията и на отделни държави, най-малкото поради факта, че ключовият съюзник в НАТО остават САЩ, а две от европейските държави с най-мощни армии и военни индустрии – Великобритания и Турция, са извън ЕС.

Отбраната и икономическото развитие на Европа

Съществен въпрос е как ще се отразят увеличените разходи за отбрана на европейската индустрия и на начина на живот. Марио Драги в доклада си от 2024 г. допуска, че иновациите в отбранителния сектор ще бъдат ключови за възстановяване на европейската конкурентоспособност и ще позволят положителни последици за гражданския сектор. Наскоро Банката на Финландия излезе с доклад, посветен на разходите за отбрана, който е озаглавен „Ще съдействат ли увеличените разходи за отбрана за растежа в еврозоната“. В документа се изтъква, че ако увеличените средства за отбрана се използват предимно за „потребителски разходи, като например разходи за персонал… ефектът върху растежа вероятно ще е временен и ще подкрепи специфични производствени индустрии“. Според банката само ако средствата бъдат разпределени за инвестиции и научноизследователска и развойна дейност, може да се очаква, че разходите биха подобрили растежа в икономиката. При умерени икономически ефекти, по-високите разходи за отбрана ще увеличат публичния дълг, но ефектът върху инфлацията се очаква да бъде незначителен.

Горното показва, че е необходимо да се направи добра преценка на ефектите на разходите за отбрана и да се търси баланс между придобиването на отбранителни способности и ефекта за икономиките. Последното е особено важно за България.

Възможности за България

Българската армия трябва да изгражда различни бойни способности на базата на нова техника и в същото време да решава въпроса с недостига на желаещи за служба. През последните години усилията бяха за закупуване на нови платформи въоръжение от други държави, без това да има ефект за българската индустрия. От друга страна, традиционната българска военна промишленост почти няма участие в модернизацията на въоръжените сили и това едва ли ще се промени, ако не се направят съществени инвестиции, за да се премине към нови производства.

Ако увеличените средства за отбрана бъдат насочени единствено към придобиване на системи от външни производители и за персонал, то за икономиката ни увеличените разходи не биха имали положителен ефект. Затова е необходим иновативен подход, фокусиран върху търсене на ниши за производство на системи с изкуствен интелект, роботи, квантови системи, нови материали. Малки и средни предприятия, университетите и изследователските институти могат да се включат в производство на дронове, сензори, електроника, софтуер, 3D принтиране, киберсигурност, роботи и много други. Много от продуктите могат да бъдат с двойна употреба. Наскоро известната с производството на дронове за цивилни цели българска фирма „Дронамикс“ обяви, че има намерение да влезе в отбранителния сегмент. Новите реалности във военното дело създават реален шанс за българските МСП да се позиционират като поддоставчици, разработчици и иноватори, за което обаче са необходими няколко предпоставки.

Преди всичко повече информираност за възможностите, които предоставят националните проекти за отбрана или тези на други държави и Европейската комисия. Това може да стане чрез комуникация с националните и европейските институции, както и с партньори.

Нека да дам един пример. В края на годината ще бъде публикувана работната програма на Европейския фонд за отбрана за 2026 г. и темите, по които ще може да се кандидатства. Предприятията, които имат интерес и могат да предложат решения, следва да се запознаят с документите и да потърсят информация от Комисията. Те следва да намерят партньори, тъй като участието в проекти изисква създаване на консорциуми, които обикновено включват над 10 субекта от различни държави.

На второ място трябва да се изгради сътрудничество между предприятията с Министерството на отбраната и другите ведомства, подобно на опита на близки до нас държави. По този начин производителите ще имат повече информация за спецификите на отбранителните продукти и за търсените решения в сигурността и отбраната. Ангажираните министерства имат капацитет да оказват съдействие на предприятията с информация или по друг начин, така че да подпомогнат участието им в процедури.

На трето място предприятията следва да проявят инициативност и да анализират кои техни продукти, разработки или производствени процеси могат да имат военна или двойна употреба с цел да ги предложат на потенциалния краен потребител.

Изграждане на партньорства между МСП и университети и научни институти за разработване или усъвършенстване на продукти, които имат реализация в отбраната, е силно препоръчително. Както виждаме от практиката, подобен подход дава добри резултати в балтийските и редица други страни.

Смятам, че основният извод следва да бъде, че изграждането на способности в отбраната, включително в България, следва да се съчетава с технологичното развитие в индустрията, което ще допринесе за икономическия растеж. Бъдещето на европейската отбрана ще зависи не само от оръжията, а от способността на индустрията и на държавите да действат като единен стратегически организъм.