Предлагаме да се създаде карта на 100-те европейски туристически обекта

Да се създаде своеобразна карта на стоте европейски туристически обекта, която да бъде символично наречена "Софийска карта на стоте европейски туристически обекта" и да се "опира" на българския опит в популяризирането на стоте национални обекта. Такова предложение направи  министърът на туризма Николина Ангелкова по време на срещата на високо равнище на ресорните министри от ЕС, събитие от клас „А“ в календара на Българското председателство на Съвета на ЕС. Идеята за картата на европейските обекти е възникнала след диалог с неправителствения сектор. Картата ще е базирана на обектите от списъка на ЮНЕСКО.

Инициативата вече има и първия си поддръжник в лицето на Малта. На работна среща с Ангелкова, министърът на туризва на Малта Конрад Миззи е заявил, че Малта подкрепя идеята на България да се създаде карта на 100-е европейски туристически обекта. Двамата са обсъдили възможностите за общи инициативи в сектора. Министър Миззи е посочил още, че одобряват и идеята да се направи Европейски фонд за туризъм.

Важен приоритет за българското председателство е обединението на Балканите, което вече е факт в туризма. Това заяви министърът на туризма Николина Ангелкова заяви на срещата на високо равнище "Туризъм и икономически растеж" в НДК.

Председателят на парламента Цвета Караянчева отбеляза, че в областта на туризма интеграцията на Балканите отдавна се е осъществила. Секторът е символ на приятелски отношения, откриване на нови култури, хоризонти и възможности, допълни председателят на НС.

Министърът отчете положителните резултати за 2017 г. в сектора и съобщи, че предварителни прогнози сочат за пет процента ръст на зимния туризъм. Председателят на НС изтъкна сред приоритетите на българския туризъм развитието на културния, конгресния, кулинарния, селския и други видове, освен традиционните форми - летен и зимен туризъм. Сред основните цели е намаляването на административната тежест в сектора при защита на интересите на потребителите на туристически услуги, допълни Цвета Караянчева.

Еврокомисарят по вътрешен пазар, индустрия, предприемачество и малки и средни предприятия Елжбета Биенковска съобщи, че миналата година туризмът е отбелязал най-добрия си ръст - около 500 млн. са били посетителите на Европа, като България е сред хубавите примери с ръст от около 8 на сто, като страната миналата година е посрещнала повече от 8 млн. туристи. Сред предизвикателствата пред сектора тя посочи задържането на този темп на растеж, конкуренцията с новите дестинации и заплахите за сигурността в Европа. Тя напомни за европейската платформа, чрез която ще се търси квалифицирана работна ръка за туризма, ще се работи за квалификацията на кадрите в сектора, ще се оказва подкрепа и на фирмите за справяне с новите технологии.

По отношение на привличането на туристи от Китай в ЕС Биенковска изрази надежда да бъде постигнат ръст от десет на сто на китайски туристи, което ще добави приходи от около 1 млрд. евро за европейската икономика. Биенковска каза, че й се иска китайските граждани да пътуват към по-малко известни дестинации в Европа и не само по време на най-натоварените сезони. Тя информира, че ще стартира съвместна платформа чрез ЕК, за да се подпомогнат маркетинговите дейности в Китай.

Вицепремиерът Валери Симеонов открои по време на форума четири предизвикателства пред туризма. Сред тях са проблемите със сигурността заради множеството терористични актове в Европа и военните действия в Близкия Изток, които оказват огромно влияние върху туристическите потоци. Симеонов подчерта, че подобряването на сигурността в Европа е основна стъпка за стабилизирането на туризма, което изисква тясно взаимодействие със сектор "Сигурност" особено по отношение на дигитализацията на туристическите системи и обмяната на данни между тях и системите за сигурност.

Друг проблем е свързан с облекчаване на визовия режим за трети държави, като се търси баланс между сигурността и икономическото развитие, каза вицепремиерът. Европа да преразгледа тежестта на визовите режими, но това трябва да стане внимателно, без да се компрометира сигурността на гражданите на Европа, заяви Валери Симеонов. В този контекст според него е нормално да се обсъдят облекчения и сближаване с държавите от Западните Балкани, поели по пътя за влизане в ЕС.

Други проблеми пред туристическата индустрия са свързани със създаването на нова и управлението на старата туристическа инфраструктура, намирането на баланс между развитието на нискотарифните авиолинии, чартърните компании и националните превозвачи и адаптирането на европейските регулаторни механизми към новите реалности на пазара.

Новоизбраният генерален секретар на Световната организация по туризъм към ООН Зураб Пололикашвили съобщи, че 12 на сто от работните места в България са в туризма, а приносът на сектора в БВП за миналата година е около 17 на сто. Той акцентира върху важността на устойчивото му развитие. Сред приоритетите в туризма са подкрепа за регионалната интеграция и продукция, което помага за справянето със сезонността в туризма, излизането на нови пазари и разнообразяването на предлаганото от европейския туризъм.

Сред предложенията, отправени от Соломон Паси - президент на Атлантическия клуб в България и бивш министър на външните работи, по време на форума бе да се поиска от ЕК специализирана бюджетна линия за универсален достъп до Wi-Fi на туристически обекти на територията на ЕС. Изразявайки свое лично мнение, Паси предложи участващите в срещата министри на туризма от ЕС да окуражат своите правителства за това ЕС да покрие вноската на САЩ към ЮНЕСКО, което би било по думите му "изключителна инвестиция в развитието на европейския туризъм и европейската култура". Парите, инвестирани в ЮНЕСКО, се връщат, подчерта Паси. Друго предложение е ЕС да окуражи частни предприемачи да бъдат пуснати дронове над всички обекти на ЮНЕСКО.