Истината за похвалата

Като дете, израснало в САЩ, съм свикнал да получавам похвали. Те невинаги бяха заслужени, но ако не получавах златна звезда в училище, получавах отличен за усилията.
В Китай възхвалата обаче е толкова сложна, че е почти незабележима. Китайците общо взето не правят похвали, те показват уважение и то е съсредоточено главно нагоре към учителите, родителите, шефовете, клиентите.
Така че почувствах като повратен момент в кариерата си времето, когато бях изпратен да работя с 30 китайски средни мениджъри върху това как демонстрират благодарност и вдъхновяват щастие на работното място. Към края на семинара използвах една прекрасна дейност, разработена от моята приятелка и автор на "Мъдростта на импровизацията" Патриша Райън Медсън. Това упражнение е свързано с медитацията, като всеки трябва да благодари на някой за това, че е тук днес. Насърчих ги да забравят за шефовете си и да мислят за останалите хора, които им помагат в работата.
Един човек каза, че е благодарен на таксиметровия шофьор, който го е докарал, някои оцениха съпругите си, които са поели повече родителски отговорности, така че те да могат да присъстват на двуседмичната програма за лидерство и най-малко 20 заявиха, че са благодарни за подкрепата на екипа си, който работи докато те са далеч. След това ги помолих да напишат, как те възнамеряват да демонстрират своята благодарност към тези хора, когато ги видят следващия път. Имаше известно колебание. По-късно един човек дойде при мен и заяви, че неговият шеф никога не му е благодарил, затова и той не смята да благодари на когото и да е.
Следващата неделя споделих опита си с моя 96-годишен баща. "Тези мениджъри трябва да дават повече", каза той. Баща ми прекара по-голямата част от живота си като художник в едно артистично студио, докато не беше преместен в отдела за връзки с обществеността. Това беше труден ход за него - от художник да стане служител.
Той ми разказа история как, когато е бил още начинаещ в пиар отдела шефът му е дошъл при него с писмо пристигнало от висшия менидджмънт, което хвали постиженията на баща ми по приключил проект. Днес 60 години по-късно баща ми все още си спомня този случай и потупването по рамото.
Животът в Азия обаче ни учи, че не всяко наблюдение трябва да се изразява на висок глас. Автентичната признателност трябва да извърви своя дълъг път във всяка култура. Може би все пак има две истини за похвалата?
.......................
Тереза Тортън за Harvard Business Review
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Цитат на деня
Цитат на деня |Защо неподчинението е важно и как да го практикуваме?
Техники за успех |На днешната дата, 9 октомври. Рождениците днес
На днешната дата |Цвете от пустинята Атакама в Чили може да крие ключа към устойчиви на суша култури
Любопитно |Четвърт Век Съвършенство: Историята на Бова Кар и първото представителство на BMW в Бургас
Технологии | Технологии |Защо неподчинението е важно и как да го практикуваме?
Техники за успех |Данъчни реформи: Основателят на Revolut се премести от Великобритания в ОАЕ
Компании |Удар по сериалите: Турция задържа 19 популярни актьори и певци по дело за наркотици
Свят |Километрични опашки по бензиностациите и ограничения на покупките: Русия остава без гориво
Общество |На днешната дата, 9 октомври. Рождениците днес
На днешната дата |Урсула фон дер Лайен: Русия иска да всее раздор в ЕС, трябва да отговорим с единство
ЕС |Изследователи откриха микроби, които са в капан на арктическите ледове вече 40 000 години
Наука и Здраве |Цитат на деня
Цитат на деня |ADVERTORIAL

Новоиздадените кредитни карти от Fibank са с още по-добри условия и атрактивни бонуси

Национална конференция за имотния пазар в еврозоната събира експерти, инвеститори и институции в София на 31 октомври

Коментари
Няма въведени кометари.