Ще остане ли „служителят мъченик“ в историята?

Още преди пандемията от COVID-19 да принуди много от нас да останат вкъщи, създавайки условията за може би най-неочаквания и мащабен експеримент за работата разстояние, идеята за „служителя мъченик“ – онзи, които идва първи в офиса и си тръгва последен, бе морално остаряла. Тя представлява отживелица от една епоха, в която повечето домакинства са разчитали на един източник доходи и ролята на мъжа и жената са били по-строго дефинирани.

По-рано тази година стана ясно, че жените вече представляват по-голяма част от работната сила в САЩ от мъжете. Според данни на Обединените нации, младите служители вече почти 50% от работната сила, като организацията очаква този процент да стане 74,7 през следващото десетилетие.

Тази промяна в демографската структура на работещите, съчетана с по-голямата възприемственост на работата от разстояние, трябва да сложи окончателен край на идеята, че хората, които прекарват повече време в офиса, вършат повече работа. Да работите често от вкъщи и да се справяте перфектно със задълженията си, е не по-малко вероятно от това всеки ден да прекарвате дълги часове в офиса, без да постигате желаните резултати.

В крайна сметка, традиционният работен ден от 9 до 5 ч., при който акцентът е върху срещите лице в лице, а не толкова върху истинската производителност, създава условия на неравенство между работниците. Хората, които имат нужда от по-гъвкаво работно време, са в неизгодна позиция спрямо колегите си, които не пропускат присъствен ден в офиса. Една от причините за това е, че шефовете са по-склонни да дават повишения на хората, които виждат по-често на живо.

Днес обаче все по-голяма част от работната сила включва родители, които освен за работните си задължения, трябва да се грижат и за совите деца, а понякога и родители. Лидерите, които пренебрегват факта, че техните служители имат живот извън офиса, правят това на свой риск.

От друга страна, компаниите, които полагат специални усилия за подкрепата на тези служители, поставяйки акцент върху тяхното здраве, растеж и независимост, често оглавяват класациите за „най-добрите места за работа“. Тези резултати не са просто някакъв приз, с които фирмите да се хвалят в рекламните си материали. Проучванията показват, че тези възвращаемостта на инвестициите в тези организации е средно с около 5% по-висока от тази при останалите участници на пазара.

Майкъл О’Мали, управляващ директор Pearl Meyer, пише за „Харвард Бизнес Ревю“, че най-добрите места за работа дават на служителите си чувство за удовлетвореност от техния живот, а не само от работата им.

„Организациите, които сме изследвали, са увеличили шансовете си за успех като са поставили човека в центъра на работното място. За тях удовлетворението на служителите е най-важния приоритет.“, коментира О’Мали.

Този тип трансформация на работната култура изисква от лидерите да дадат личен пример – те трябва да покажат, че резултатите са по-важни от това служителите им да идват в 9 ч. на работа и да си тръгват 5 ч. Мениджърите вече не могат да си позволят да си седят в офиса и само да раздават заповеди.  Добрите лидери разбират, че новите технологии и начини на работа помагат за по-ефективното и бързо изпълнение на задачите. Във време, в което децата постоянно са вкъщи и родителите са се превърнали в учители, време, в което графиците се изменят постоянно и във всеки момент може да изникне някаква неочаквана ситуация, лидерския подход с приоритет върху благополучието на служителите е единственият път напред.

.................

Пати Флетчър  за FastCompany.com