Пентагонът разработва космическо оръжие и иска да извлича ресурси от Луната

През лятото на миналата година америсканския президент Доналд Тръмп обяви официално създаването на американско космическо командване. Новата структура е насочена към военните действия в околоземната орбита. Целта на командването, наричано "Спейском", е да защитава американските интереси в Космоса - включително стотиците сателити, използвани за комуникации и наблюдение. 

Сега Пентагонът работи върху двигател за "ядрено термично задвижване" с цел да може да изстрелва спътници в космоса, съобщава The Daily Beast. Изглежда това е многомотивирано усилие за предотвратяване на космическия прогрес на други държави, за по-усилено извличане на ресурси от Луната, а също така ще служи и като оръжие. Подобно на добре закръгления спортист, ядрената система за термично задвижване се стреми да бъде тройна заплаха - буквално.

"Бюджетната заявка на DARPA за 2021 г., която агенцията пусна в началото на февруари, изисква 21 милиона долара за програмата и се нарича "Демонстрационна ракета за ловки операции между Земята и Луната (Cislunar Operations)" или съкратено - DRACO. Cislunar е термин, който се отнася до областта между Земята и Луната. 

Технологията включва малък ядрен реактор, монтиран върху ракета, в която реакторът създава тяга чрез изтласкване на горещ материал от заден отвор. Настоящите спътници имат много малки тласкачи, които служат за регулиране на височината и често са електрически, защото могат да събират слънчева енергия през по-голямата част от годината. Въпреки това избухванията обикновено се бюджетират строго поради големите разходи на гориво.

Високо мобилната и мощна сателитна тяга е нещо ново, поне ако стигне до фазата на изпълнение. Да можеш да се движиш в орбита е отдавна цел за всички глобални сили; толкова много идеи съществуват на ниво развитие. Има присъщи ограничения за превозните средства, които са предназначени да останат в орбита и да взаимодействат с земната повърхност. И въпреки че Луната очевидно обикаля около Земята и остава в предсказуем модел - нашият първоначален спътник - целта на тази орбита е да е на стотици хиляди километри по-далеч от повечето спътници.

IBEX спътникът на НАСА се намира изключително високо - на около 321 000 километра. Повечето от комуникационните спътници на Земята са в орбита около 35 000 километра, което се нарича геостационарна орбита поради това, че тези спътници „остават“ със Земята, докато се върти. Районът между 35 000 и около 384 000 километра от Земята е доста празен и именно там американските и китайските военни и космически служби си представят своите цистерни с ядрена тяга.

Daily Beast казва, че визията за тези ядрени реактори включва да бъдат сглобени, в традицията на Джони Кеш, парче по парче.

Днес НАСА и военните смятат, че тази технология е добро допълнение към плановете ни да се върнем на Луната до 2024 г. например и да се увеличат глобалните правителствени и цивилни ракетни изстрелвания. Не е трудно да си представим бъдеще, в което компаниите ще разполагат с мини на Луната, които ще се регулират от някаква космическа полиция. Само защото е лесно да си представим, не означава, че е добра или осъществима идея.