Учени откриха метанови дюни на Плутон

Учени откриха голямо поле от дюни, съставени от зрънца вледенен метан, на повърхността на Плутон, предаде Ройтерс.

Дюните на отдалечената планета-джудже, които са били заснети през 2015 г. от сондата „Нови хоризонти", са разположени на границата между ледените планини Ал Идриси и ледената равнина Спутник Планиция (Sputnik Planitia), известна още като „сърцето на Плутон“, заради нейната форма. Дюните покриват територия от около 2 хил. квадратни километра, площ, сравнима с тази, която заема Токио. 

„Въпреки неговата отдалеченост от Земята и рекордно ниските температури, на Плутон може да се наблюдават процеси, които никога не сме очаквали да видим. Те ни доказаха, че изследването на отдалечените небесни тела си заслужава“, казва планетарният учен Джани Раденбау от университета „Бригам Йънг".

Откритието изненада учените, тъй като до сега се смяташе, че изключително тънката атмосфера на Плутон, съставена предимно от азот със следи от метан и въглероден оксид, не би позволила  формирането на ветрове, които са необходими за създаването на подобни дюни.

Газовете като метан, въглероден окис, въглероден диоксид и азот замръзват на повърхността на Плутон, където температурите гравитират около абсолютната нула. Дюните на планетата-джудже са били формирани от леки ветрове, достигащи около 35 км/ч, които разнесли заледените метанови частици от планинските върхове.

Дюните на Плутон наподобяват пясъчните дюни на калифорнийската Долина на смъртта и на тези в пустинята Такламакан в Китай.

Учените знаят за съществуването на дюни на други места в Слънчевата система, включително на планетите Марс и Венера, както и на сатурновата луна Титан, но досега не са наблюдавани метанови дюни, тъй като другите тела в слънчевата система не са достатъчно студени, за да произведат подобен феномен. 

„Предвид факта, че съществуват дюни, както под горещата гъста атмосфера на Венера, така и в отдалечените части на Слънчевата система, където температурите достигат до минус 230 градуса по Целзий, може да заключим, че дюните имат навика да се появяват на неочаквани места“, каза ръководителят на изследователския екип Мат Телфър от университета в Плимут.