Десислава Любенова

Госпожо Любенова, кой е световният лидер, в чийто екип бихте искали да работите?

- За щастие, в света има много космополитни личности, които само могат да ни вдъхновяват със завидните си идеи, постигнати резултати и неизчерпаема енергия. Един от тях е Майкъл Блумбърг - 108-ият кмет на Ню Йорк сити, управляващ града 12 години. Милиардер, филантроп, с невероятен усет към правенето на пари, романтик. Когато е избран за кмет, той е новобранец в политиката, който има прагматичен и мениджърски подход. "Предизвикателството да подобриш живота на хората не е политика, а по-скоро управление." Няма какво да се добави повече към коментара на Блумбърг. Тази година той обяви, че ще направи алтернативен форум на Световния икономически форум в Давос, и се аргументира: "Водещите световни форуми са направени от западна гледна точка. Ако мислиш за бъдещето на световната икономика и искаш да събереш лидери от частния и публичния сектор, е нужна друга общност". С лице към хората, Блумбърг променя статуквото. С удоволствие бих го подкрепила.

- Какво трябва да се промени, за да имаме повече млади жени, които растат като успешни мениджъри и предприемачи?

- Самият въпрос има дискриминационен подтекст. Във вечната дискусия относно предимствата и недостатъците на двата пола са се вмъкнали редица клишета, но всички, които се занимаваме с управление, знаем, че образованието, личните качества и ентусиазмът нямат мъжки или женски род. Според мен дебелото разделително стъкло все повече изтънява и в България има куп компании, които се ръководят успешно от жени. При различните проучвания, направени покрай дебата за квотите мъже-жени в бизнеса, резултатите показват, че във фирмите, в които има по-голям брой жени в управлението, оперативната печалба е с 56% по-висока от тази на фирмите, в които властват само мъже. Определено и хората, и бизнесът се чувстват най-добре в смесена среда. А ако смисълът на въпроса акцентира върху "млади", а не върху "жени", тук бих казала, че чалга културата, повърхностното (материално) възприятие на света и занижените критерии в образованието определено пращат някои млади и иначе качествени хора в посока, която няма надежда за бъдеще.

- За или против квотите жени-мъже в бизнеса сте?

- През последните години Европа въведе квоти за жените в бордовете и надзорните съвети на големите фирми. Има доброволни и задължителни квоти. В Испания жените в бордовете вече са 10%, в Норвегия благодарение на квотата има 40 на сто женско представителство в управителните съвети на големите компании, т.е. мярката работи. Натрапената отгоре (законодателно и нормативно) еманципация само потвърждава наличието на разделение мъже-жени и надали насилствено би могло да я премахне. Дали една управленска позиция се заема от мъж, или жена, е без значение, важно е той или тя да бъдат най-подходящите, да умеят да носят отговорност, да работят в екип, да управляват хора и процеси. Самите мъже се убеждават в това и всякакви предразсъдъци падат от само себе си. Така поне е в Европа.

- Според Евростат България е на водещи позиции в ЕС по дял на жените в науката, технологиите, както и на мениджърски позиции. На какво според вас се дължи това?

- В българските школа през Възраждането всички деца са се учили заедно на четмо и писмо, независимо дали са момчета, или момичета, дали са бедни, или богати. Всички познаваме главата "Радини вълнения" от романа "Под игото". Още през 1889 г. гимназиалното образование за момичета и момчета в България е изравнено. Образованата жена майка е ключовата фигура в семейството и обществото ни. Тя възпитава децата си в любов към знанието и труда, не ги обременява с предразсъдъци или тесногръдие. Децата откриват света през очите на майките си. Друг факт, за който малко се говори, е, че в Търновската конституция никъде не е упоменато категорично дали жената има изборни права, което дава основание на някои будни и образовани българки да посеят семената на суфражетското движение или борбата за политическо представителство. Изборният закон от 1938 г. дава правото на българките да гласуват, но не и да бъдат избирани. В страната ни освен патриархалната нравственост не е имало културно робство и интелектуално потисничество. Ще си позволя да цитирам сатирика Ювенал: "Ненавиждам жените, които четат"... Да, те са претенциозни, самостоятелни и непокорни, но и интересни, вдъхновяващи и творящи.

[[{"fid":"332508","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":89,"width":1000,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ

- Кое е клишето, което не ви допада?

- За силните мъже и слабите жени. Не съм против различните роли на мъжа и жената в семеен план с оглед на различната им емоционалност и пунктуалност, но това клише тежи и на двата пола, има натоварване с очаквания, които често са над границата на приемливото. Важно е мъжът и жената да бъдат партньори, да играят в един отбор всеки на позицията, която най-много му приляга.

ИРАВАН ХИРА

- Опишете най-голямата си грешка. Какъв е урокът от нея и как тя допринесе за успеха ви днес?

- Навремето исках да мога всичко и да разбирам от всичко, едва ли не да мога да покривам работата на всеки колега. Поемах непосилно много работа и бях отговорна за всички и за всичко. Дойде момент, в който или трябваше да променя нещо, или да си лимитирам мечтите. Избрах второто и започнах да използвам старото правило с правата и отговорностите не само спрямо себе си.

ПЕТЪР АНДРОНОВ

- Зад всеки успял мъж стои една силна жена. А зад всяка успяла жена?

- Ние вярваме, че зад всеки успял мъж стои една качествена жена - абсолютно погрешна теза. Бих казала, че зад всеки успял мъж стоят куп качествени жени, като започнем с баба му и майка му. При успелите жени отговорът не е толкова еднозначен. Не искам да звуча сексистки, но всички знаем, че първите седем години, условно казано, са много важни и за менталното, и за психическото здраве.

ОГНЯН ТРАЯНОВ

- Случвало ли ви се е да се замислите как да отговорите на въпрос на ваш служител: "Как взе това решение? Налучка ли го, или ще ми разкриеш още някаква тайна?"

- Налучкани решения в сериозния бизнес няма как да има. Но онова, което е хубаво да си повтаряме, е, че умът ни дава вариантите, но сърцето избира.

ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ

- Какво четете в момента?

- След дълго отлагане на срещата ми с Грегъри Дейвид Робъртс сега чета книгата му "Шантарам": "Мъжът трябва да намери добра жена, а когато я намери, трябва да спечели любовта є. После трябва да заслужи уважението є. А след това - да цени доверието є. И после трябва, ами, да продължи да го прави, докато са живи".

ВЛАДИМИР НИКОЛОВ

- Считате ли, че жените, които не избират професионалната кариера на първо място, са на вашето ниво?

- Важното е всеки да има усещането, че е на правилното място. Кариера или семейство? В днешния свят може и двете. Когато виждаш една усмихната и удовлетворена жена, не е нужно да се питаш дали е домакиня, или бизнес ориентирана. Жените съчетаваме в себе си сила и нежност, даряваме живот, управляваме фирми.

[[{"fid":"332509","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":969,"width":2533,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]