Кризата ни направи по-щедри и способни на емпатия

Кризата ни направи по-щедри и способни на емпатия

Кризата ни направи по-щедри и способни на емпатия

Красимира Величкова е директор на Българския дарителски форум* от 2008 г. Преди това Красимира работи като мениджър „Развитие и партньорства“ в сдружение „Алтера“ и мениджър „Финансирания и развитие“ във фондация „Работилница за граждански инициативи“. В момента е и председател на обществения борд на TELUS International в България, член на почетния тръст на Международната награда на херцога на Единбург, член на настоятелството на фондация „Промяната“ (част от мрежата на Reach for Change), на фондация „Герои на времето“ и др. Участник в лидерската програма Marshal Memorial Fellowship през 2013 г. Завършила е културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

- Какво според вас означава да даваш, да даряваш?

- Да даряваш е да практикуваш алтруизъм. Да дадеш на другия или за другия нещо свое, да проявиш грижа за някой извън себе си е първата крачка към усещането за общност. И независимо дали даваш пари, време, вещи, умение водещо е самопреодоляването в името на кауза извън личната. За да се случи актът на даряването, е нужно едновременно човек да осъзнава, че има какво да направи за другия, но и да култивира в себе си емпатия, която го провокира за този жест и принос.

- Пробуди ли се желанието в българското общество да дарява? В българската история има много добри примери, но как е днес?

- Кризата, причинена от Covid-19, ни подейства като аларма. Сигурно всеки ще си спомни, че особено в първите месеци след обявяването на извънредното положение в България единствените добри новини бяха свързани именно с дарителски инициативи, кампании и жестове на хора, организации и компании, които се опитваха да помагат за справянето с последиците върху здравната, социалната и образователната система. Вероятно в новата дарителска история на България след време ще говорим за дарителските практики преди и след Covid-19 – толкова голяма беше разликата. Енергията, желанието за помощ, дарените средства, доброволческите акции бяха с изключителен заряд и интензивност. И макар че тази невероятна дарителска активност се случваше стихийно заради кризата, няма как да не отбележим, че беше възможна и стигаше до хората само благодарение на вече съществуващата дарителска и гражданска инфраструктура. А тази инфраструктура беше създадена, подкрепяна и развивана години наред от хора и дарителски организации с разбиране и визия. Когато се връщам назад във времето, изпитвам истинска гордост, че именно членовете на БДФ са тези дарители, които имаха и визията, и смелостта, и готовността да вложат средства в създаването на тази дарителска инфраструктура.

- 2020 г. отключи голяма вълна от солидарност заради коронапандемията. Какви са тенденциите през 2021 г.?

- През 2021 г. компаниите и фондациите дарители използват много научени уроци от миналата 2020 г. – това, че работата в партньорство прави дарителските инвестиции по-ефективни, че увеличеният кредит на доверие и намаляването на административните формалности за организациите, които реализират проекти, подобрява дарителската среда; че гъвкавостта в решенията за подкрепа на една или друга кауза създава условия помощта да стига по-бързо и ефикасно до нуждаещите се. В същото време очакваме спад в общия обем дарени средства през 2021 г. спрямо предходната.

- Кои са най-предпочитаните начини за даряване?

- Хората в България са дарили малко под 15 млн. лв. миналата година, което е с 30% ръст в сравнение с 2019 г. Повече от половината от тези средства са дарени през дарителски платформи – с онлайн дарения или есемеси. Съвсем естествено се предпочитат механизми, които са удобни и лесни. Напоследък забелязваме и увеличаване на директните дарения, направени през онлайн банкиране или банкови приложения. Все по-популярно става и пазаруването на продукти, обвързани с кауза.

- Какво се случва с доброволния труд – много често в България повече се дарява, защото е по-лесно, отколкото физически да се помага за каузи?

- Доброволчеството, макар и парадоксално, заради множеството Covid-19 ограничения също имаше невероятен подем. Изумително бе разнообразието от инициативи, които хората създаваха – доброволно организиране на кампании, безплатни онлайн занимания за деца, подкрепа за възрастни и изолирани хора, онлайн психологическа подкрепа, доброволчество в лечебни заведения и много други, със сигурност няма да ми стигне времето да ги изброя дори само обобщено по типове дейности. Голям принос имаха и компаниите, които започнаха активно да информират и мотивират своите служители да се включват в инициативи, дори и от вкъщи, и по този начин се превърнаха в посланици на каузите, които имаха спешна нужда от подкрепа.

- Какво е поведението на компаниите през 2021 г., които поеха сериозен финансов удар от коронапандемията?

- Отговорно. Освен финансовия удар голяма част от компаниите поеха върху себе си и тежестта да реорганизират вътрешните си процеси, така че да осигурят безопасна среда на своите служители, както и възможност да работят дистанционно. Въпреки това компаниите, които са членове на Българския дарителски форум, а и не само, продължиха да търсят начини да реализират ключовите си социално отговорни партньорства, да адаптират дарителските си програми, така че да са адекватни на актуалните нужди на общностите около тях, и дори да започват нови инициативи. Конкретни данни обаче и повече яснота за цялата 2021 г. ще имаме едва в средата на следващата, когато можем да обобщим картината на база общия преглед, който традиционно правим.

- Как успява да се финансира гражданският сектор през тези трудни времена?

- Действително за гражданските организации (сдружения, фондации, училищни настоятелства, читалища и др.) последните две години бяха и остават голямо предизвикателство. От една страна, още с началото на кризата очакванията към тези организации се повишиха. И нуждаещи се хора, и местните власти се обърнаха към тях да помагат на терен. Те организираха своите екипи, доброволци, дарители, партньорски мрежи и работиха неуморно месеци наред на повишени обороти – разнасяха пакети с храна, защитни средства, подпомагаха болници, подкрепяха хора в изолация или крайна бедност, осигуряваха технически средства за дистанционно образование, плащаха наеми на хора, останали без работа, работеха със семейства, в които има насилие или риск от изоставяне на деца. Реално гражданските организации работеха наравно с институциите и изцяло споделиха всички ресурси, които имаха, за да допринесат за справянето с кризата, без да изоставят основните си мисии и проекти. На този фон нямаше извънредна финансова подкрепа от държавата за тези техни усилия. Както споменах, по места имаше далновидни общински власти, които веднага потърсиха партньорството, така че усилията за справяне да бъдат споделени. За съжаление не можем да кажем същото за централната власт. Така че обезпечаването на дейностите на гражданските организации легна основно върху частните дарители и съществуващите и преди това финансиращи програми.

- Кои са основните платформи за дарения?

- Дарителският форум и фондация „Бикоуз – в помощ на благотворителността“ управляваме заедно DMS – където може да се дарява с есемеси и онлайн. Platformata.bg е другото място, където човек може онлайн да инициира или подкрепи кампания. Има различни инициативи за създаване на нови онлайн пространства за дарения, ползват се и международни инструменти като patreon и globalgiving. Извън платформите организациите с каузи могат да бъдат подкрепяни през виртуални POS терминали на техните сайтове, пей пал, небанкови финансови приложения, виртуални портфейли на мобилните оператори и др. Бързото технологично развитие на финансовите услуги позволява адаптирането и ползването на разнообразни механизми на един клик разстояние за подкрепа на каузи, в които вярваме и от чийто успех искаме да бъдем част.

* Българският дарителски форум (БДФ) е членска организация на големите дарители в България, създадена през 2004 г. В мрежата на БДФ влизат 52 компании и фондации, които инвестират частен дарителски ресурс в подкрепа на важни обществени каузи и така променят средата, в която живеем. БДФ повече от 15 години прави анализ на частното дарителство в страната и очертава водещите тенденции в тази сфера.

Интервю на Весислава Антонова

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ