Мнение: Няма пазарна логика лихвите по ипотечни кредити да паднат скоро у нас

Няма пазарна логика лихвите по ипотечни кредити да паднат скоро у нас, както твърдят напоследък някои експерти. И в момента има лихви от 5,80%. Да, ако нивото падне с 1% до 4,80% бихме могли да кажем, че е сериозен спад. Но не вярвам. Защо?

Предпоставки за намаляване на лихвите в България няма. Такива анализатори очаквали промяната до края на годината. Тогава питам: какво точно ще се промени у нас до края на 2015 г.? Нито търсенето ще нарасне, нито виждам друг пазарен фактор, за да се случи това. На второ място, рискът за нашата икономика също няма да намалее за този период. Знаете, че в размера на лихвата има и компонента „риск на икономиката”. Не знам на каква основа се правят такива прогнози, тъй като не се очаква ръст в заетостта, нито повишаване на работни заплати, нито лошите кредити да променят съотношението си към редовно плащаните от гражданите. Друг сигнал за такава поевтиняване може да се очаква, ако се повиши търсенето на кредити и банките се опитат да привлекат повече клиенти. Но не виждам такова оживление. Да не говорим пък,че в стремежа да запазят печалбите си, ако паднат лихвите, банките моментално ще увеличат таксите.

Друг е въпросът, ако има законодателни промени, които могат да повлияят на пазара, тогава подобен развой е възможен. Такъв пример е даването на правото да се купуват от хората жилища от ЧСИ чрез банков кредит. Ако това стане, тогава ще се намали рискът за банките и може да има падане на лихвите.

Непрекъснато хората коментират трудния за преглъщане факт, че в бедна България лихвите са толкова високи, докато в богатия Запад те са рекордно ниски. Ще повторя причината, която не бива да се забравя - отново рискът в икономиката. И пак с пример: ако в Германия човек си загуби работата, а там безработицата е извънредно ниска, не е проблем да започнеш на ново работно място и да продължиш да си плащаш кредита, ако имаш такъв. За банката няма риск, точно затова тя не предвижда такава компонента в лихвата. Не е така у нас - в България, ако си загубиш работата е силно сътресение, безработицата е висока, заплатите са по-ниски, в държавния сектор не е лесно да попаднеш. Просто в Западна Европа сигурността е доста по-голяма и това има своето финансово изражение. Освен това банките там имат много по-големи възможности да се рефинансират с евтин ресурс. Докато у нас те правят това основно чрез парите на спестителите със сметки при тях, на които плащат доста по-висока лихва, отколкото на клиентите на банките-майки. Пазарът на Запад е доста по урегулиран, докато у нас липсват цели институции - ние нямаме още финансов омбудсман, нямаме приет закон за фалит на физическите лица, което поражда очевидна несигурност.

Напоследък се появи и идеята на финансовото министерство да наложат законодателно нова мярка, при която всички плащания над 5 000 лв. да минават по банков път. Как се прави закон у нас? Излиза министърът и казва нещо пред медиите, след което се задвижва процесът законодателно. Но никой не задава простичкия въпрос - какъв ефект да очакваме от тази поправка? Няма да чуете такова нещо, още по-малко - да го намерите написано, с цифри, със солидна аргументация.  Никой не говори за крайния ефект, защото, ако има такъв ангажимент, редно е хората да му потърсят отговорност, ако това не стане.

И се връщам на въпроса - ако всички плащания над 5 000 лева минават по банков път, то е ясно какво ще се случи с банковите такси. И без това от отчетите на БНБ се вижда, че таксите формират все по-висок дял от печалбата на банките, за сметка на приходите им от лихви по кредити. Е, ще се опитват да проследяват плащанията, за да няма някакви измами, но така или иначе аз не виждам икономически ефект от тази мярка - нито ще се повиши БВП, нито ще доведе до развитие на цели браншове, нито ще съкрати дела на сивата икономика.

И какъв е тогава този пазарен модел, в който се гарантира печалбата на банките със закон?

Държавата ще продължава да фаворизира банковия сектор в България дотогава, докато не се появят нови институции, и то на гражданска основа, които не са назначавани от парламент или от президент. Само те могат да сложат ред и да санкционират банковата система за лошите им практики.

Васил Кендов, председател на Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги.

Източник: БГНЕС