10 стъпки за растеж и заетост в ЕС

325 млрд. евро от бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г. ще се инвестират по линия на политиката на сближаване на регионите и градовете на държавите от Европа, за да се постигнат целите на Съюза за растеж и работни места и за борба с изменението на климата, енергийната зависимост и социалното изключване.

Като се вземе предвид приносът на държавите членки и ефектът на лоста от финансовите инструменти, общият размер на средствата вероятно ще надхвърли 500 млрд. евро, съобщиха от ЕК. Реформата на политиката на сближаване ще осигури максимално въздействие на тези инвестиции, адаптирани към индивидуалните нужди на регионите и градовете. Основните елементи на реформата са следните:

1. Инвестиране във всички региони на ЕС и адаптиране на размера на помощите и на националния принос (процент на съфинансиране) към тяхното равнище на развитие:

• слабо развити региони (БВП < 75 % от средния за ЕС-27)
• региони в преход (БВП между 75 % и 90 % от средния за ЕС-27)
• развити региони (БВП > 90 % от средния за ЕС-27)

2. Насочване на ресурсите към ключови сектори на растеж: Инвестициите по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) ще бъдат съсредоточени върху четири приоритета — иновации и научни изследвания, програма в областта на цифровите технологии, подпомагане на малките и средни предприятия (МСП) и нисковъглеродна икономика — в зависимост от вида регион (слабо развит — 50 %, в преход — 60 %, развит — 80 %). Около 100 милиарда евро ще бъдат отделени за тези сектори, от които поне 23 милиарда евро ще се използват за подпомагане на преминаването към икономика с ниски въглеродни емисии (енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници). От тези ресурси на ЕФРР 12 % са за слабо развитите региони, 15 % за регионите в преход и 20 % — за развитите региони.

Около 66 милиарда евро ще бъдат съсредоточени върху приоритетни трансевропейски транспортни връзки и ключови екологични инфраструктурни проекти чрез Кохезионния фонд.

Чрез Европейския социален фонд (ЕСФ) политиката на сближаване ще допринесе значително за приоритетите на ЕС в областта на заетостта, например чрез обучение, учене през целия живот, образование и социално приобщаване (поне 20 % от ЕСФ във всяка държава членка ще трябва да се използват за тази цел). Предоставяните по ЕСФ средства ще се определят според нуждите на всяка държава при предварително определен минимум, което ще доведе до общ размер от най-малко 70 милиарда евро. Новата инициатива за младежка заетост, свързана с ЕСФ, с размер от поне 6 милиарда евро ще подпомага осъществяването на гаранцията за младежта.

3. Определяне на ясни, прозрачни и измерими цели за отчетност и резултати: Държавите и регионите ще трябва да обявяват предварително какви цели смятат да постигнат с наличните ресурси и да посочват как точно ще измерват напредъка по отношение на тези цели. Това ще позволи провеждането на редовен дебат и контрол на използването на финансовите ресурси. Така ще се освободят допълнителни средства за програмите, показващи добри резултати (чрез т.нар. „резерв за изпълнение“) към края на периода.

4. Въвеждане на условия за отпускане на средствата, за да се гарантират по-ефективни инвестиции. Някои необходими предпоставки са например стратегиите за „интелигентна специализация“ за идентифициране на конкретни силни страни и потенциал, благоприятните за бизнеса реформи, транспортните стратегии, мерките за усъвършенстване на системите за обществени поръчки, спазването на законодателството в областта на околната среда, стратегиите за борба с младежката безработица и с преждевременното напускане на училище, както и за насърчаване на равенството между жени и мъже и недискриминацията.

5. Създаване на обща стратегия за повече координация и по-малко дублиране на усилията: обща стратегическа рамка осигурява основата за по-добра координация между европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕФРР, Кохезионен фонд, ЕСФ, които са трите фонда в рамките на политиката на сближаване, както и фондовете за развитие на селските райони и за рибарството). Така се осигуряват също по-добри връзки с други инструменти на ЕС като „Хоризонт 2020“, Механизма за свързване на Европа или програмата за заетост и социални иновации.

6. Намаляване на бюрокрацията и опростяване на използването на инвестициите на ЕС чрез единен набор от правила за всички европейски структурните и инвестиционни фондове, както и опростени счетоводни правила, по-целенасочени изисквания за докладване и по-голямо използване на цифровите технологии („електронно сближаване“).

7. Засилване на градското измерение на политиката чрез отделяне на минимален размер средства по ЕФРР за интегрирани проекти в градовете в допълнение към другите разходи в градските райони.

8. Засилване на трансграничното сътрудничество и улесняване на създаването на повече трансгранични проекти. Гарантиране на подпомагането на макрорегионални стратегии, като например стратегиите за река Дунав и Балтийско море, от национални и регионални програми.

9. По-добро свързване на политиката на сближаване с общото икономическо управление на ЕС. Програмите ще трябва да са съобразени с националните програми за реформа и с реформите, посочени в препоръките за отделните държави в рамките на европейския семестър. Ако е необходимо, Комисията може да иска от държавите членки — в съответствие с т.нар. клауза за „обвързаност с макроикономическите условия“ — да изменят свои програми, за да подпомогнат ключови структурни реформи. В краен случай Комисията може да замрази средствата, ако икономическите препоръки са многократно и сериозно нарушени.

10. Насърчаване на по-широкото използване на финансови инструменти за подпомагане на МСП и подобряване на достъпа им до кредитиране: Заемите, гаранциите и собственият и рисковият капитал ще се подпомагат със средства на ЕС чрез общи правила, чрез разширяване на обхвата на използването им и чрез предоставяне на стимули (напр. по-високи ставки на съфинансиране). Очаква се акцентът върху заеми вместо върху безвъзмездни средства да подобри качеството на проектите и да попречи на зависимостта от субсидии.