Финанси
|Компании
|Енергетика
|Икономика
|Бизнес перспективи: Цифровата икономика е готова да се разрасне
Цифровата икономика се очаква да достигне 16,5 трилиона долара до 2028 г., което се равнява на 17% от световния брутен вътрешен продукт (БВП), според публикуван наскоро доклад на Forrester. С бързия растеж на онлайн търговията на дребно и туристическите услуги цифровата икономика се превърна в постоянна част от живота на много хора. В същото време маркетолозите продължават да се опитват да бъдат в крак с цифровите тенденции, но с различен успех.
„Почти две трети от световната цифрова икономика идва от САЩ и Китай. Онлайн търговията на дребно и онлайн пътуванията ще увеличат дела си в глобалната цифрова икономика и ще отчетат съответно 9% и 7% CAGR от 2023 до 2028 г.“, се казва в доклада.
Докладът „Глобална прогноза за цифровата икономика, 2023-2028 г.“ е създаден чрез оценки, базирани на проучвания и извлечени от интервюта, публични финансови документи и собствени изследвания на Forrester.
Двигатели на растежа
Растежът на цифровата икономика може да бъде сведен до четири основни области: цифрови предприятия, наличие на цифрови умения, цифрови обществени услуги и цифрови научни изследвания и развойна дейност. Начинът, по който растежът се разпределя в тези различни области, е различен в отделните региони.
„Цифровите икономики се различават значително в отделните държави, като до 2028 г. цифровата икономика ще бъде двигател на 31% от БВП на Южна Корея, но само на 10% от този на Мексико и 8% от този на Бразилия. Южна Корея има най-голямата и една от най-балансираните цифрови икономики по отношение на потребителските и бизнес разходите. В Китай има значителни възможности за ръст на правителствените и корпоративните технологични разходи, а в Австралия - на потребителските цифрови разходи“, се казва в доклада.
Цифровите предприятия, много от които се финансират от реклама, са основен двигател на растежа. Поставянето на цена на безплатните цифрови стоки, задвижвани от реклама, би увеличило размера на цифровата икономика с 25 %. Все още има място за растеж, особено в ЕС, където едва 45% от предприятията са възприели облачните технологии и само една трета използват данни за подобряване на процеса на вземане на решения.
С разрастването на цифровите предприятия се увеличава и търсенето на таланти. През 2023 г. в областта на киберсигурносттае имало 3,5 млн. незаети работни места. Недостигът на работници може да се окаже сериозно предизвикателство за цифровата икономика, включително да забави усилията за по-широка автоматизация.
Важно е да се отбележи, че разходите за технологии няма да идват само от частни компании. Близо 20 % от разходите за технологии в САЩ ще дойдат от правителството. За да се развие успешно глобалната икономика, разходите за технологии в областта на обществените услуги трябва да достигнат 881 млрд. долара до 2024 г.
Една от определящите характеристики на силната цифрова икономика обаче е научноизследователската и развойната дейност.
„Средният годишен ръст на общите разходи за технологии в Европа от 2024 до 2027 г. се очаква да бъде 83 млрд. евро, което е значително по-малко от 125 млрд. евро, изисквани от Европейската комисия за постигане на целите за цифров растеж“, се посочва в доклада.
Най-добрите
Не всички цифрови икономики обаче са еднакви. Съществуват три вида цифрови икономики, всяка от които се определя от различен фактор: потребителска електронна търговия, разходи за технологии и износ на информационни и комуникационни технологии (ИКТ).
Китай и Австралия са водещи в областта на цифровите икономики, движени от електронната търговия. Потребителските разходи за търговия на дребно и пътувания са най-големият дял от разходите в цифровата икономика в тези държави. Държави с много по-нисък дял на онлайн разходите, които се очаква да отбележат най-голям растеж. Икономиките, които са готови за значителен ръст на електронната търговия, включват Мексико, Индия, Испания, Италия и Бразилия.
Докато Китай и Австралия избират да инвестират в електронна търговия, европейските страни, сред които Франция, Италия, Испания и Германия, както и Канада, Бразилия, САЩ и Обединеното кралство, избират да инвестират в технологии. Според доклада европейските държави са склонни да инвестират повече в киберсигурност и в софтуер. Особено внимание заслужават САЩ, които представляват само 4,2 % от световното население, но се очаква да допринесат за 42 % от световните разходи за технологии.
Разходите за технологии обаче не са непременно равнозначни на конкурентоспособност или иновации. Въпреки че 45 % от цифровата икономика на Япония се формира от разходи за технологии, общите разходи изостават от средните за света. От 64 държави, изследвани по отношение на цифровата конкурентоспособност, Япония се нарежда едва на 32-ро място, Китай - на 19-то, а Южна Корея - на 6-то, според доклада.
Индия, Южна Корея и Мексико са водещи в износа на продукти и услуги в областта на ИКТ. Близо 45% от цифровата икономика на Индия се дължи на износа на ИКТ, а ИТ индустрията на страната отбеляза 15,5% ръст през 2022 г. Мексико представлява особен интерес, тъй като е четвъртият по големина износител на ИКТ продукти, отстъпвайки само на Китай, САЩ и Южна Корея.
Ключови думи
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.