Гигапрозрачност и реални действия – пътят към устойчивото бъдеще

Гигапрозрачност и реални действия – пътят към устойчивото бъдеще

Гигапрозрачност и реални действия – пътят към устойчивото бъдеще

Как говоренето за устойчивото развитие да не остане само на думи, а да се превърне в реални действия, беше темата, която Михаела Калайджиева, главен директор „Корпоративна политика“ в Yettel, представи по време на Net Zero Economy Forum.

През последните години темата за климатичните промени и устойчивото развитие присъства все по-осезаемо както в бизнес ежедневието, така и в разговорите в семейството. Промените около нас, все по-честите аномалии и природни катаклизми, са видими  за всички и не оставят нито обществото, нито бизнеса безучастни. Временна мода ли са обаче екосъобразният начин на живот, кръговата икономика, термини като „ESG политики“, „устойчивост“, „грийнуошинг“ и др.? Как говоренето по темата да не остане само добро намерение, а устойчивото развитие да се превърне в нещо реално и какви са добрите примери в това отношение, беше темата, с която главният директор „Корпоративна политика“ в Yettel Михаела Калайджиева взе участие на тазгодишния Net Zero Economy Forum. Конференцията, състояла се миналата седмица, събра бизнес лидери, представители на местната власт, предприемачи и представители на финансовия сектор, за да дискутират стратегиите за зелен преход и начините за неговото ускоряване.

По думите на Калайджиева, която отговаря и за ESG политиките в Yettel, предпочитанията на потребителите в избора на продукти и услуги става все по-важен фактор за компаниите. Тя даде пример с поколението Z: „При него вероятността да купи устойчиви продукти и услуги е с 27% по-голяма в сравнение с по-възрастното население. До края на 2030 година това поколение ще представлява по-голяма част от работната и покупателно способната част от населението в света“.

Тези тенденции имат пряко влияние върху начина, по който компаниите правят бизнес. Според проучване на канадската консултантска компания GlobeScan сред директорите „Корпоративна политика“, което Калайджиева цитира, основните рискове пред компаниите са на първо място геополитическите, следвани от климатичните промени. В същото време, когато говорят за възможности пред бизнеса, на първо място се поставят иновациите, дигитализацията и изкуственият интелект, а на второ място са климатичните промени и адаптирането на компаниите към тях. „Очевидно бизнесът приема темата за устойчивото развитие и като предизвикателство и риск, и като възможност за адаптиране и растеж“, отбеляза Михаела Калайджиева.

Що се отнася до държавата и нейното място в реалното прилагане на устойчиви практики, приемането на адекватно законодателство е необходимо, но не и достатъчно условие.

„Ако държавата приема хаотично закони, това по никакъв начин няма да помогне нещата да се случват бързо и смислено. Освен закони, главната цел на всички нас трябва да бъде да направим устойчивия живот лесен. Защото и статистиката го доказва – според доклада на GlobeScan половината от хората (49%) са готови да променят ежедневието си към по-природосъобразно, но само 26% реално го правят. Това e огромна пропаст между желание и действие“, отбеляза още тя. „При нас, в България, тази разлика е още по-голяма. За Yettel темата за рециклирането на устройства е ключова и наше проучване показва, че много голям процент от хората знаят, че могат да рециклират телефони (76%), но едва 11% от тях са предали старо устройство за рециклиране. Обнадеждаващо е, че 70% заявяват готовност да започнат да го правят в бъдеще!“, сподели Калайджиева с присъстващите на форума.

За нея мерките на хартия не са достатъчни и решението на проблема се крие в  комбинацията от усилия на държавата в посока регулация, публично-частни партньорства, имащи за цел превръщането на устойчивите практики в лесни за прилагане и изграждане на доверие на гражданите в системата. Но най-голямата роля, подчерта тя, ще има гражданското общество и идващото поколение, които все повече ще изискват от  държавата да взема правилните решения, защото по думите на Калайджиева „законодателството е важно условие, но не е единствено. (…) Държавата трябва да полага много по-координирани усилия и заедно с бизнеса и обществото да тръгне в правилната посока“. Тук Михаела Калайджиева даде пример с работещия механизъм на сметосъбирането в една от най-чистите и подредени страни в Европа – Швейцария. Гражданите там имат два избора: да изхвърлят отпадъците си разделно според създадената общинска организация, което не им струва нищо, или да събират боклуците от домакинството в един общ, но точно определен за целта чувал, който се закупува на висока цена, тъй като целта му е през него да се покрият разходите за това някой друг да раздели боклука след това. Тоест колкото повече неразделен боклук генерират, толкова по-голям данък смет плащат. „Медиите наричат тази система „от боклук към богатство“. Виждаме как държавата е създала подходящите условия и гражданите ѝ се възползват от тях. За съжаление у нас повечето хора са скептично настроени и си казват: „Защо да събирам разделно, като след това всичко отива на едно място!“. Ето тук идва доверието, за което говоря. Държавата трябва не само да създаде условия, но и да изгради доверие в системата, за да я ползват хората“, подчерта още тя.

Като пример за лесно прилагане на устойчиви практики у нас Михаела Калайджиева посочи възможността за предаване за рециклиране на стари и непотребни устройства, която Yettel предоставя вече от години. Всеки, който желае, независимо дали е клиент или не на оператора, може да направи това без усилие, в който и да е от физическите магазини на телекома.

По време на конференцията тя обърна внимание на още един проблем, когато става въпрос за устойчивите практики в бизнеса – от една страна, регулациите и нуждата бизнесът да бъде свръхпрозрачен, а от друга страна, страхът от обвинения в  „грийнуошинг“.

През последната година и половина на ниво ЕС са приети множество директиви и закони. Сред тях е тази, която от 2025 г. задължава всички компании с над 500 души да изготвят отчети по устойчиво развитие, също така е приета квота от 40% за жени в бордовете на публични компании. Работи се и по директива за ангажиране на доставчиците – тема, която също е голямо предизвикателство.

 Процесите, които текат в посока устойчиво развитие, карат бизнеса да се стреми към високо ниво ефективност на ESG практиките, тъй като това става все по-притегателен фактор и за инвеститорите. Стремежът към положителни резултати обаче става причина за появата на т.нар. „грийнуошинг“ – комуникирането на подвеждаща информация от страна на компаниите за екосъобразни продукти и действия. Страхът да не бъдат обвинени в подобна практика кара отговорните компании да бъдат много предпазливи какво и как комуникират. Според изследване, направено в Европа миналата година, 42% от т.нар. „зелени послания“ и реклами са били преувеличени, измислени или подвеждащи. „Грийнуошинг законодателството вече не само ще забранява неподкрепените с данни зелени послания, но ще налага санкции и когато зад поставяните екологични цели на бизнеса няма конкретен план за тяхното изпълнение“, обясни Калайджиева.

Напредването на технологиите и изискванията към компаниите за пълна прозрачност, време на „гигапрозрачност“ според Калайджиева, води до създаването на нови бизнес ниши и нови решения. Тя даде пример със сайта Climate Trace, проект на неправителствени организации, чиято цел е да събира информация в реално време за замърсителите в световен мащаб. Чрез изкуствен интелект Climate Trace проверява и препотвърждава събраната информация, създава модели и прави анализи. „В следващите няколко години подобни смарт решения вероятно така ще се развият, че е твърде възможно да се окаже ненужно компаниите сами да измерват и докладват емисиите си. Някой друг ще го прави в реално време и от космоса. Така че вече наистина няма къде да се скрием“, категорична е Михаела Калайджиева.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ