HR-ът: просто попитайте

Има много клишета в тренировъчния бизнес. Някои от тях са верни (мениджмънтът е дисциплина) , а някои - не дотолкова (лидерството може да бъде мислено като желание). Някои пък са напълно неверни, но ние продължаваме да ги леем така или иначе.

Ето проблем: от години, хората се опитват да се възползват от услугите на HR, за да мога да заемат по-стратегическа роля в компанията. Изпълнителните директори казват, че това е проблем. HR-ите се оплакват как са възприемани от останалата част от компанията, както и останалата част от компанията се оплаква непрестанно от HR-ите. Все още 90% от компаниите казват, че HR-те не са стратегическият партньор, от когото имат нужда.

Тъй като толкова много наистина умни хора са прекарали последните 50 години или повече в опит да решат този проблем и той никога не стига до сравнително добро решение, може би е време да предефинира проблема. Не казвам, че това е отговорът,просто задавам въпроса: какво ще стане, ако HR спре да се опитва да бъде нещо, което не е и просто приеме тактическата си роля?

Само помислете. HR-ът вече няма да бъде възприеман като пречка. Вярно е, че никой не обича да е лицето, отговорно за прилагането на правилата, но това е важна работа. Защо HR-ите трябва да наложат дисциплинарни правила и да дават управленско съгласие? Защото някой трябва да го прави. Кой друг в компанията ще е готов да го стори вместо тях?

Например, отдел „Продажби” ще се стреми да направи най-много пари по най-бързия начин. Това може да доведе до някои морални проблеми, защото при това положение хората често са готови да прекрачат етични и дори морално границите. Затова някой трябва да следи за правилата.

Мениджърите често ще прибягват до крайности в поведението си, когато се сблъскват с крайните срокове, бюджети дефицити или други неща, които биха могли да доведат до краткосрочни резултати, но ще създадат дългосрочни проблеми. Без правила като "трябва да говориш с някого и да се опиташ да поправиш поведението си, преди да ги уволниш" и "не може да не наемеш някого заради цвета на кожата му“ скоро никой няма да иска наистина да работи, а това би имало сериозни финансови последици.

Е, може би това е работа на HR-ът. Сега специалистите по човешки ресурси могат да бъдат отлично използвани в съответствие с бизнес целите. Могат ли да вършат работата си по-ефективно? Господи, надяваме се. Но може би бихме могли да подобрим важността и живота на хората в тази роля, ако просто оставим HR-ът да бъде това, което е, вместо да правим някакви несполучливи опити за нещо друго.

Просто попитайте...

Уейн Търмел за Management Issues