Какви са перспективите пред енергийното преобразяване на България?

Енергийният преход вече не е движен от политиците. В един момент нещата започнаха да се развиват по различен начин. По-интересното обаче беше, когато цените станаха високи. Високите цени стимулират бизнеса да въвежда иновации. Цялата идея за зелена енергия тръгва точно оттам - петролните кризи от 70-те години на миналия век, които водят до по-високи цени. Това обобщение направи Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, който беше модератор на третия панел "Енергия за бъдещето" на 14-ия Зелен форум, организиран от списание "Мениджър". 

Министерството на енергетиката ще се вслуша в професионалното мнение и препоръки на всички, които могат да направят смислени и компетентни предложения за това да се формират и провеждат правилните политики. Такава заявка даде заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов. 

Той изведе няколко акценти в тези политики. В областта на енергетиката между първи и второ четене е Закона за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите енергийни източници. По отношение на приоритети в електроенергетиката има много теми с висока степен на чувствителност. Министерството на енергетиката е за един интегриран подход и решение, който да съхрани дейността на комплекса "Марица-Изток" и ще гарантира, че преходът ще бъде организиран, плавен и ще даде възможност и перспектива за съхраняване на енергийния профил, като същевременно ще се търсят и варианти за други дейности, базирани на други технологии като например зелен водород, добави той. 

Според него, бурното развитие на ВЕИ предполага развитие и на мрежите. Важен приоритет е и развитието на ядрената енергетика. "Предстои напредък по предварителното проектиране на седми блок на АЕЦ "Козлодуй", диверсификацията на ядреното гориво и замяната на единствения доставчик на такова гориво. Относно природния газ има доста свършена работа до момента. От миналата година благодарение на усилията на поредица от ангажирани лица имаме вече редовна доставка на природен газ от нашия доставчик от Азербайджан по интерконектора с Гърция. Напредват дейностите по изграждането на терминала в Александруполис, в който "Булгатрансгаз" има акционерно участие. Друг приоритет е и разширението на газохранилището в "Чирен", изброи зам.-министърът на енергетиката.  

Красимир Ненов, заместник-министър на енергетиката. Снимка: Николай Дойчинов   

Енергийният преход не е само смяна на мощности, но и промяна чисто географски на производството, съответно на потреблението. Какви предизвикателства създава това пред вас и пред общата електроенергийна система, обърна се модераторът Калоян Стайков към гост-лекторите на панела. 

"Сключването на такъв договор е във виждането на ЕК за новия маркет дизайн по отношение на сключването на дългосрочни договори между производители на ВЕИ и големи производствени мощности като Комбинатът за цветни метали в Пловдив (КЦМ). Наблюдават се три модела - първият модел на работа е изграждането на производствена мощност за собствено потребление, вторият модел е сключване на договор за изкупуване на еленергия и тритият модел е смесен - има изградени и собствени мощности и подписани дългосрочни договори за изкупуване на енергия", каза Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергиен системен оператор (ЕСО).

Това е ценно, за да се създаде една сигурна инвестиционна среда в зелени и чисти технологии, добави той. Според него, цялата децентрализация и създаването на множество малки производствени мощности е предизвикателство не само в България, а и в цяла Европа. В България нещата се случват по-бързо отколкото в голяма част от европейските държави. В много от големите страни присъединяването на ВЕИ мощности става в рамките на около 7-8 до 10 години, докато при нас за около 3 до 5 години. Цачев изтъкна, че проблемът не е само в развитието на мрежата, но и в административните тежести, които сме си създали в годините назад. Според него е важно, когато се прави енергийната стратегия, да бъде намерен балансиран енергиен микс между ядрените централи, ВЕИ и балансиращите мощности и производството на зелен водород.

“ Част от енергията на бъдещето е да постигнем чрез нея конкретни цели за декарбонизация .Това е просто пример как една компания си е поставила конкретни цели за намаляване на емисиите, които са в съответствие с общите регулирани цели в хоризонт 2030 и 2050. Основата дилема, която трябва заедно с държавата да решим, е какво правим с емисиите, които внасяме отвън чрез електричеството, което ползваме в производството", коментира Ивайло Георгиев, ръководител Устойчивост, връзки с институциите и комуникации в "Аурубис България". За останалото инвестираме в наши ВЕИ и мерки за ефективност, но устойчивостта е постижима само в свързани системи, поясни той.  Електрифицирайте се, за да си намалите емисиите, посъветва той. 

Ивайло Георгиев, ръководител Устойчивост, връзки с институциите и комуникации в "Аурубис България". Снимка: Николай Дойчинов  

Борислав Сандов, експерт по устойчиво развитие и опазване на климата, посочи петте Д-та на енергията на бъдещето: декарбонизацията, децентрализацията (домакинствата ще стават все повече самозадоволяващи своите нужди), демонополизацията (отиваме към либерализиран пазар), диверсификацията (по отношение на източниците на енергия) и дигитализацията, която по думите му, ще се случи в къси срокове. 

Борислав Сандов, експерт по устойчиво развитие и опазване на климата. Снимка: Николай Дойчинов 

***

Генерални партньори: Veolia, Yettel, ОББ Асет Мениджмънт, photomate.

Събитието се осъществява със специалната подкрепа на: ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД.

Oсновни партньори: Aurubis, Phillip Morris Bulgaria.

С подкрепата на: PwC.

Институционални партньори са Българска стопанска камара, Институт за енергиен мениджмънт, Асоциация на индустриалния капитал в България.

Медийни партньори:  bTV Media Group , BNT.