Климатичните промени не влияят на качеството на българското вино

Галина Нифору е председател на Българската асоциация на износителите на вино.  Галина е  създател на Балканския винен конкурс и фестивал (BIWC) и настоящ негов директор. Основател и мениджър на Oinorama – компания, консултираща винарски изби, ресторанти и всякакви проекти, свързани с промотирането на българските вина. Завършила е „Технология на виното и високоалкохолните напитки” в УХТ –Пловдив. Специализирала е Wine Marketing & Management MBA в INSEEC, Бордо, Франция.

Госпожо Нифору, какво е лятото на 2024 година за българското вино?

Лятото е и сламено жълто свежо, и розово, и ароматно. Това, разбира се, алегория, но според медалите, които българските вина спечелиха на 13-тото издание на Балканския международен винен конкурс преди две седмици, смело мога да кажа лятото е успешно! Може би това беше най-силното представяне на българските изби на конкурса. България спечели трофей за най-добро розе вино на Балканите, трофей за най-добро пенливо вино и трофей за най-добро червено вино от местен сорт.

Климатичните промени как се отразяват на винопроизводителите? Какво се случва с качеството?

Климатичните промени настъпват толкова рязко, че винопрозводителите не могат да правят предположения и единствения начин е да се адаптират. Тази година всички дейности по лозята са изместени с две седмици напред, което значи, че и гроздобера ще е по-напред. А да правиш гроздобер в доста горещо време, не е от най-хубавите неща, които могат да ти се случат. Това означава прибиране на гроздето  само в ранните часове, осигуряване на бърза доставка до избата и охлаждане в хладилна камера, за да се запазят сортовите характеристики на виното. Качеството не пада, защото всеки взима адекватни мерки, но какво ни очаква в бъдеще може само да гадаем. Вече и Англия и Дания и Швеция произвеждат вина, благодарение на тези климатични промени.

Кой е начинът виното Made in Bulgaria да печели повече международни отличия? 

Българското вино печели достатъчно отличия на международни конкурси. Това, което не е все още добре организирано е по-мащабно участие на световни винени изложения, на които да се представяме като бранд Wines of Bulgaria.

С какво е обяснява и колко дълго ще продължи тренда в търсенето на по-ниско алкохолните вина?

Все повече младите поколения се стремят към по-здравословен начин на живот. Това е свързано и с употребата на по-малко алкохолни напитки. Винената индустрия следи тези трендове и се адаптира и към това. Вина с 10-11% алкохол, дори и по-малко се срещат все по-често. За съжаление у нас нещата идват с малко закъснение и все още не обръщаме внимание на това. Освен това в България поради горещото лято и високия захарен процент на гроздето при беритба обуславя и по-висок алкохолен градус на вината. Има и вина, които са безалкохолни и повярвайте ми тази категория расте!

Кои са консуматорите у нас на натурално, био и биодинамично вино?

Това са предимно 22-30 годишните градски хора, които  не само поради здравословни убеждения, но и поради нагласата си към света за чистотата на природата, за възможно най-малко вмешателство в продукта вино, консумират такива вина. Има и клубове вече в страната на почитателите на тези вина. Тук мога да добавя, че виното като продукт  и технология е много близо до природата. Лозата е дълготрайна култура, която по никакъв начин не изхабява почвата, както са някои други култури. Лозата обича по-бедни почви, където почти нищо друго няма да вирее. А виното се прави от хилядолетия по нашите земи, което го прави продукт, който е дълбоко свързан с нас и е в нашите гени.

Каня читателите на списание „Мениджър“ и МениджърНюз да заповядат на 13-тия Балкански винен фестивал, който започва на 27 юни (този четвъртък) от 17:30 часа и ще продължи до 29 юни 2024 във „Виненото градче“ пред НДК. Ще има производители от България, Гърция, Турция, Сърбия, Косово, Северна Македония, Румъния и др. Така могат да опитат нови сортове за тях, да се запознаят с тенденциите за 2024 и да се срещнат с винопроизводителите от България и Балканите. Ще ви очакваме.