Теодор Георгиев, Нестле България: Правото е устойчива наука за справедливото и доброто

„Правото не е за всеки“ е един от двата най-големи митове в обществата за сложната и на пръв поглед суха, скучна материя на юридическата и законотворческа дейност. Но, всъщност е точно обратното – правото е изключително човешка дейност, то е продукт на човешката дейност и регулира изцяло живота ни от нашето раждане, през нашата сватба, до нашата смърт, а и след това. Правото е там, където има човек и общества, то ги следва, но и ги надживява в някаква степен. Задава рамките на основните морални норми Добро и Справедливо, но не стои заключено в догми. Правото се оглежда в ценностите на обществата и се променя заедно с тях. Без да забравя за доброто и справедливостта.

Така звучи краткият разказ за еволюцията на правото на Теодор Георгиев, ръководител Право и съответствие в Нестле България от април, 2022 г. Той е юрист и икономист, завършил „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и „Финанси“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализирал е в Академията по европейско право в гр. Трир, Германия, а експертизата му е най-вече в областта на конкурентното, търговско и трудово право.

Сред най-отличаващите го професионални качества колегите му определят способността му да анализира и разбира както глобалната, така и локалната среда и да се адаптира към нея. Да разбираш и да се адаптираш са основните характеристики на модерните правни научни дисциплини и практики, убеден е Теодор Георгиев. Следват доказателствата.

 - В повечето фундаментални науки се срещат универсални, популярни парадокси, които се превръщат в поводи за нови и нови изследвания. Има ли, според вас, такъв фундаментален парадокс и в правото?

- Да, има и той е резултат от сблъсъка на два големи обществени и противоречащи си мита за правото. Единият е, че „правото не е за всеки“, който формира представите, че това е сложна и далечна от обичайния живот и ежедневието ни дейност. От друга страна очакваме правото да реши всичките ни проблеми, но някак независимо от нас. И ето го Парадоксът на правото: от една страна, то няма нищо общо с нас, а от друга залагаме на очакванията то да реши всички онези проблеми и дилеми, с които се сблъскваме в живота си.

В прочутия си труд „Борбата за право“ немският юрист Рудолф фон Йеринг казва, че всеки един от нас трябва да се бори за собствените си права и не можем да очакваме някой друг да стори това вместо нас. Ние сме длъжни според нашия морален компас и преценка за добро, зло, справедливо или не да реагираме и да отстояваме ценностите си.

Йеринг прави паралел с богинята на справедливостта Темида, която в едната си ръка държи везна, за да отмерва правото, а в другата меч, за да го брани. Везната без меча е безсилие, а мечът без везната – насилие, казва той. Затова, когато чувстваме несправедливост като хора и общества, ние трябва да противодействаме и в това именно се изразява  нашата борба за справедливост

- Ако приемем, че правото, освен норми и закони, е и система от отношения и в този смисъл следва развитието на цивилизациите и обществените договори, в коя епоха се намира в момента то и към коя върви?

- Погледнато исторически, развитието на най-общо казано човешката цивилизация е редуване на периоди на обединение и разединение. Примери от историята са древногръцките полиси, които се обединяват в защитата си срещу Персийската империя, Древен Рим, който от град-държава се развива в световен хегемон и последвалия му разпад на отделни държави. В наши дни такъв пример за наднационално обединение е Европейският съюз.

Правната система неизбежно следва тези процеси и отразява формата на държавно устройство и управление.

Що се отнася до регулирането на обществените отношения, обаче, правото може би върви с една крачка назад. Това е така, защото неговата роля е да урегулира само онези отношения, които са трайно установени сред членовете на обществото и които съответстват на принципните устои на това общество

- Доколко обаче наднационалното може да гарантира на всеки в максимална степен спазването на основните принципи за добро и справедливо?

- Ако говорим за правото и законодателната дейност, Европейският съюз се стреми централизирано да регулира едни много шарени общества и отношения, включващи не само различни националности, но и различни религиозни и ценностни култури. И тук, рискът е този стремеж да се превърне в свръхрегулация, която в даден момент да скъса връзката с човека и да не може той да се разпознае в морето от правила и норми, формиращи тази свръхрегулация.

- Има ли революционни скокове в развитието на правото като наука и практики и ако да, от какво са били предопределяни?

- За мнозина правото е консервативна, трудно променяща се система. За мен то не е консервативна, а по-скоро устойчива система, която търпи трансформации през вековете според доминиращите ценности в обществата.

Що се отнася до развитието, Правото е възникнало много преди организирането и институционализирането на общностите в империя, монархия, република и пр. Първите писмени източници на Римското право са т.нар. Дванадесет таблици, в които са били разписани основните права и задължения на гражданите на Рим. Впоследствие, когато Рим от град-държава се превръща в световна империя, се пораждат нови обществени отношения, които имат нужда да бъдат регулирани. Така шест века по-късно се стига до появата на Corpus Juris Civilis или т.нар. Граждански кодекс, създаден от император Юстиниан и залегнал по-късно в основата на Германския граждански законник и на френския Code civil. А съвременното право е изградено върху основите на Римското частно право. Може би тези две основополагащи отправни точки дават основание донякъде да се гледа на правото като консервативна територия.

Със сигурност, обаче, макар и с известно закъснение, правото реагира на промяната в обществените и социално-икономически отношения.  Френската революция например е един много силен и знаков момент в това отношение, защото има за резултат гарантиране правата на всички човешки същества, независимо произхода и положението им в обществото на принципа „Свобода, братство, равенство.“ Индустриалната революция също е довела до пораждане на нови обекти на правото, които имат нужда от защита - интелектуалната и индустриална собственост.

- Кой е най-динамично развиващия се дял от правните науки в днешно време?

- Със сигурност, това е правото на информационното общество. Икономическият и технологичният бум катализира развитието на този дял на правото и съвсем логично е да е във фокуса на нормотвореца. Визирам включително правото ни на лична неприкосновеност във виртуална среда, дали и кога можем да бъдем следени в социалните мрежи и как и кога личните ни данни могат да бъдат обработвани, особено с бурното навлизане и развиване на изкуствения интелект. 

- А в бизнес средата кои са най-динамичните процеси на трансформация на правните норми?

- В голяма степен те отново опират до основни човешки права като правото на чист въздух, правото на достъп до питейна вода, въобще гарантиране на опазването на околната среда като основно благо не само за нас, но и за поколения напред.

От друга страна, гореща точка за бизнеса в момента е и засилената регулация  във връзка с действащите санкционни списъци за хора и страни, с които не следва да се прави бизнес, мерките против изпиране на пари и пр. Наблюдаваме едни по същество присъщи на държавата функции и дейности, които тя като че ли делегира на бизнеса, за да ѝ съдейства в предотвратяването на определени порочни практики или пък в постигането на големи стратегически цели. Това неизменно води до отделянето на допълнителни ресурси от компаниите за надграждане на вътрешните контролни механизми и за подготовка на техните служители, което в крайна сметка представлява процес на непрестанно развитие и самоусъвършенстване.

Заедно с това, компаниите следва да отговорят и на потребностите на новите поколения Y и Z. Представителите им очакват след като отделят 8 часа на ден от житейското си време за работодателя си, да се припознават в неговите социално -отговорни цели. Тези очаквания имат роля на много полезен катализатор за развитието на културата и ценностите на компаниите, особено големите мултинационални компании като Нестле, чието общество в глобален мащаб надхвърля 300 хиляди служители. А обществото е група от хора, битуващи заедно, подчинявайки се на  общи принципи и обща цел. Именно това обуславя ролята на компаниите ясно да очертаят рамката на корпоративната си отговорности социална и екологична мисия, в които да се припознаят представителите на различните генерации, които работят в тях.

- В този смисъл, както следва да включва модерният правен мениджмънт?

- Наред с класическите функции по обезпечаване законосъобразното функциониране на бизнеса, предоставянето на правни съвети, управлението на риска, изготвянето на договори и вътрешни правила и политики, централна роля в съвременният правен мениджмънт  заема съответствието, разбирано в най-широкия смисъл. Съответствие не само със законите, нормите, регулацията, но и с вътрешните политики и ценности, които компанията сама е приела и публично се е задължила да спазва – както пред ръководството и служителите сиси, така и пред обществото.

И тук идва водещата роля на правния отдел - да бъде гарант за спазването на принципите и ценностите на компанията, и неин коректив, когато тя не ги следва. На ръководител Съответствие е възложена ролята на арбитър при конфликт вътре в компанията, било между ръководството и служителите, между ръководители и членове на техните екипи или между отделни служители. Този конфликт, обикновено е морален и ценностен, затова кредото на моя екип е, че понякога не е важно какво е законосъобразно, а какво е правилно.

- Ако трябва да подредите пирамидата на успешното управление на голям мултинационален бизнес в коя част бихте поставили правния отдел на компанията?

- Специално в Нестле, вече не говорим за пирамидална, йерархична или триизмерна структура, а за така наречената „Матрица“ – или линейна структура. Това е система от взаимоотношения, без ясно изразена йерархия, в която решенията не се вземат еднолично, а чрез съгласуване и подравняване между всички заинтересовани страни в съответния процес. Ако мога да използвам математически език, правният отдел е т.нар. детерминанта на матрицата – функцията, която определя нейните свойства, свързващото звено между всички отдели, бизнеси и служители. И още: правният отдел е функцията, която, от една страна, предоставя правни съвети, които да позволят растеж и развитие на бизнеса, и от друга - да гарантира, че това развитие ще се случи по законосъобразен, честен и в крайна сметка справедлив начин.