БСК алармира за задаващи се пазарни злоупотреби и политическа корупция

За предварително „изтичане" на вътрешна информация, което създава предпоставка за крупна пазарна злоупотреба, сигнализира Българската стопанска камара (БСК.

Повод за сигнала е предложението за промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесено в парламентарната Комисия по земеделието и храните (КЗХ). Законопроектът предвижда държавната земя да може да се купува на търгове, освен с поименни компенсационни бонове, вече и с компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи.

Според БСК, подобна промяна създава предпоставки за търговия с вътрешна информация, което се счита за пазарна злоупотреба по смисъла на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ).

„Различни видове финансови инструменти (поименни компенсационни бонове, компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи) се търгуват на БФБ-София АД. Техните котировки се изменят в годините доста динамично и често икономически необяснимо. Анализът показва, че резките промени в борсовата търговия на компенсаторни инструменти винаги са били функция на взети политически решения”, посочват от БСК.

Корупционната практика е сведена до лобистко въздействие за промяна на законови или подзаконови актове, създаващи възможност за спекулации и облагодетелстване на тесен кръг хора.

„Очевидно е, че определени заинтересовани лица, иницииращи по корупционен и лобистки път нормативни промени или имайки предварителна информация за подобни промени, закупуват на ниски цени финансови инструменти, чиито котировки рязко нарастват след прокарване на нормативната промяна”, допълват от Стопанската камара.

От тези спекулативни процедури и действия въпросните заинтересовани печелят най-малко по два начина:

• от разлики в цените на финансовите инструменти преди и след промяната на нормативната уредба,
• от това, че разполагат с финансови инструменти, достатъчни за покупката на държавна собственост, т.е. намират се в привилегировано положение спрямо други потенциални купувачи.

Този подход е широко прилаган в годините на преход, а примерите са много. Например:

По време на правителството на Ренета Инджова, през 1994 г. с подзаконов акт беше разрешено закупуването на хотел „Витоша" (сега „Зографски - частно акционерно дружество" АД) и с финансови инструменти. До момента на подаване на офертите никой от конкурентите не разполагаше с информацията, че брейди облигациите ще бъдат признати като платежно средство в приватизационни сделки. След подаване на офертите е публикувана в бр. 99 на "Държавен вестник" от 1994 г. Наредба, разрешаваща ползването на финансови инструменти в приватизационни сделки. По това време брейди облигациите се търгуваха по 50 на сто от номинала, което позволи хотелът да бъде закупен за 31.3 млн. USD, за които ефективно са платени около 17 млн. USD.

По времето на правителството на Симеон Сакскобургготски, на 1 Декември 2004 г. Агенцията за приватизация обяви, че приватизацията на 35% от капитала на БТК АД ще стане само срещу компенсаторни инструменти.

Правителството на ГЕРБ също не измени на тази порочна практика. На 17 Август 2012 г. със заповед на Министъра на земеделието и храните беше обявен търг за продажба на 154 хил. дка земя, на който може да се плаща само с компенсационни бонове.

Сега отново са налице предпоставки за подобна спекулация. Отново с участието на политическия елит. На 28 март 2014 г. н.п. Тунджай Наимов и група н.п. предлагат и КЗХ подкрепя тяхното предложение за създаване на § 2а, с което: държавната земя ще може да се купува на търгове освен с поименни компенсационни бонове, вече и с компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи, и се въвежда изискването 20% от цената на земята да се заплаща с парични средства, т.е. в брой, а не както бе досега само с непарични средства, каквито са всички бонове и записи.

При всички споменати примери е налице очевидно предварително „изтичане" на вътрешна информация, което е създало предпоставки за пазарни злоупотреби. Основание за подобен извод дава необяснимото нарастване за един сравнително кратък срок, както на борсовите цените, така и на търгуваните обеми. В последния цитиран случай за по-малко от 3 месеца преди датата на внасяне на предложението в КЗХ, цените на компенсаторните инструменти са се повишили двойно, което автоматично ги превръща в най-атрактивните финансови инструменти в света!

Още по-обезпокоителен е фактът, че на подобни аномалии не реагират компетентните държавни и пазарни органи, вкл. Комисията за финансов надзор и БФБ-София АД. Това означава, че или липсва ефективен контрол по изпълнение на разпоредбите на ЗПЗФИ, или са налице корупция и търговия с влияние.

БСК настоява всички отговорни институции да вземат мерки за осъществяване на ефективен контрол за ограничаване на борсовата търговия с вътрешна информация, както и за прилагане на предвидените от ЗПЗФИ санкции с цел преустановяване на подобни порочни практики.