Виолина Маринова: В банка ДСК почти нямаме средства на държавни структури

Интервю на Илиана Беновска  за „Радио К2”

Илиана Беновска: Намирам се в кабинета на госпожа Виолина Маринова, добър ден госпожо Маринова и ви благодаря за интервюто!

Виолина Маринова: Добър ден на всички ваши слушатели, благодаря ви за това, че се спирате на интервю с мен по повод тазгодишната награда, която получих. Те бяха две награди всъщност, но последната е „Мениджър на годината” за 2013 година, за мен много престижна награда.

Илиана Беновска: Ние, „Радио К2”, също работим активно по повод „Мениджър на годината”, той е ежегоден, за шести път се проведе тази година. Той има много позитивно влияние в обществото, защото излъчва мениджърите, които успяват да извършват успешна политика със своите дружества, но все пак на територията на България в период на криза, как се случва това, госпожо Маринова?

Виолина Маринова: За мен е много престижно това списание и ще ви кажа, че излъчването на тези финалисти означава, че добре реализиралите се мениджъри в България трябва да служат като примери за всички, да знаят, че и в трудни моменти трябва да се мобилизират и да търсят пазарните ниши, да бъдат адаптивни, да бъдат гъвкави, за да успяват. Винаги е имало трудности, трудности има и ще има, но човек трябва да гледа с оптимизъм и с намерение да реши тези трудности, а не да се отчайва и да се отпуска. Така че тези ежегодни награди, които присъжда списание „Мениджър”, са много съществени и много знакови и за следващото поколение, по – младите хора, които не бива да се отчайват, хора, които са с добро образование и имат потенциал и биха могли успешно да се реализират в България.

Илиана Беновска: Един провокативен въпрос, колко държавни средства управлявате, вие, под формата на депозити и под формата на кредити, които сте раздали с грижата на добрия частен стопанин.

Виолина Маринова: Аз искам да ви кажа, че ние почти нямаме средства на държавни структури в банката. Ние не подаваме оферти, с които да спечелим  - на всяка цена. Ние си правим много добре сметка кое е полезно за банката, за нашата институция, в никакъв случай не подаваме такива оферти, за да се класираме. Ние имаме достатъчно средства, достатъчно е ликвидна институцията. В момента, според мен, всички банки са ликвидни в България, поне средно, което виждам на ниво на банковата система. Кредити на държавни структури ние нямаме, ние имаме само на частни структури, частни фирми, малки и средни предприятия, микропредприятия и основно граждани. Защото, в исторически план ДСК, е ритейл банкинг, занимава се с банкиране на дребно, така че по – голямата част от портфейла ни е в този сегмент.

Илиана Беновска: Аз мисля, че и за нашите слушатели, като ваши потенциални клиенти би било интересно да разработим тематично, ако и вие имате желание, какви продукти предлагате вие. Споменахте един много чувствителен сектор, малки и средни предприятия.

Виолина Маринова: Да, всички банки в момента се стремим към този сегмент -  малки и средни предприятия, защото това е най – чувствителният сегмент, фирмите, които нямат достатъчно буфери и когато настъпи кризата през 2008 година това бяха първите фирми, които започнаха да изпитват затруднения и да фалират, защото нямат достатъчно буфери, за да поемат тези проблеми, които възникнаха. Стремим се да подготвим продукти, стремим се да подобрим обслужването на тези клиенти, така че да разберат материята, продуктите, включваме се и в някои програми, които са международни. Сега, в момента, доста дълго време се борехме да ни включат в програма Джереми, лихвените нива там са по – малки, защото ресурсът не е местен. Опитваме се с всички средства, по всякакъв начин да предложим онова, което би било добро за клиента, за да се оживи икономиката. Защото, аз, преди малко споделих, че ние имаме много достатъчна ликвидност. Ние имаме средно дневно около 25 % ликвидни средства, които, забележете, са безлихвени. Защото, ние, банките това, което набираме като средства 10 % от тях ги държим като минимален задължителен резерв, който е  абсолютно безлихвем. В момента, ликвидните ни средства трябва да бъдат 10 % ежедневно по изискване на БНБ. Ние, обаче, по стечение на обстоятелствата, не можем да не приемаме депозити от клиентите, които желаят да внасят такива, и имаме висока ликвидност. Тоест, трябва да търсим финансиране на фирми. Не можем да бъдем упрекнати, че понеже нямаме средства, не ги финансираме. Не, ние имаме средства и ги финансираме и лихвените нива в момента са по – ниски от онези, които бяха преди кризата. Според мен, причината, за да не тръгнат хората да развиват някакви проекти се корени в несигурната среда. Това е моето лично убеждение, като човек, без да искам никого да ангажирам. Но, хората се страхуват да правят инвестиции, не знаят какво ги очаква. Това се отнася за фирмите, за малкия и среден бизнес, това се отнася и за гражданите.

Илиана Беновска: Вие говорите почти като политик, но, наистина, това е темата за несигурната среда, която и в политически и в правен аспект е много важна и именно по тази причина, както малките и средни предприятия, а и големите - защо не, така и големите инвеститори трудно влизат в България. Вие, обслужвате ли  някой от чуждестранните ни инвеститори?

Виолина Маринова: Не, не обслужваме. Но, трябва да ви кажа кой инвеститор ще дойде в България, когато често се сменя законодателството? Според мен, никой няма да инвестира средства, ако няма някаква сигурност, някаква стабилност. Поне контактите, които имаме с чужди партньори в различни направления, те не са клиенти, но имаме такива взаимоотношения, всеки иска да има абсолютна сигурност, да има някаква стабилност в законодателната рамка.

Когато бяхме държавна банка ние контактувахме със Шпаркасе в Германия, много дълго време имахме сътрудничество с тях, даже сме говорили за някои промени в законодателството, но това беше в годините назад. Трябва да ви кажа, че техният закон за жилищните кредити не беше променян сто години с една буква. Значи те, за да направят инвестиции в друга държава, трябва да са абсолютно сигурни, защото влагат средства в тази държава и трябва да са сигурни, че в обозримото бъдеще няма да има промени. Това е една от причините, разбира се. Причините са много, аз не съм политик, аз съм банкер, аз виждам това в числа. Когато гледам бизнеса и виждам, че примерно малки и средни предприятия внасят в депозити или разплащателни сметки означава, че те не желаят да финансират. Когато имат нужда от финансиране, те нямат такива средства, това означава, че те не развиват някаква дейност. Това са такива индикации, които ги наблюдаваме през баланса на банката. Разбира се, може би, не е такова положението само при нас, можем да видим и ръста в икономиката, може да видим и колко са решителни фирмите да правят нови проекти. Междуфирмената задлъжнялост също е един проблем. Искам да подчертая, че кризата ни научи да бъдем малко по – внимателни, това не бива да се подценява. Били сме на приливи и отливи, това е нормално, има една цикличност, ту даваме кредити, ту не даваме. В началото ни упрекнаха, че не даваме кредити, ние се юрнахме да даваем кредити и толкова се юрнахме, че 2008 година, когато настъпиха първите сигнали за кризата, ние се уплашихме и съвсем затегнахме кредитирането. Сега сме внимателни, не сме толкова строги и взискателни, но все пак внимаваме какъв проект ще се развива, ще бъде ли успешен и това е полезно и за самия клиент. Защото, по някой път, чертаейки розови облаци, между другото, когато настъпи кризата, дойдоха клиенти лично да благодарят, че не сме им разрешили допълнително увеличаване на тяхната експозиция, защото щяха съвсем да закъсат. Тоест, ние пазим и техните интереси, ние не сме ипотекарни къщи, ние нито разбираме от продажба на недвижими имоти, машини, съоръжения -  просто, искаме те да си изплащат онова задължение, което ние сме им предоставили. Това е основната наша идея. Защото, тези пари не са наши, те са на нашите вложители. Може ли 80 % от тримилионната ни маса са вложители, останалите са кредитополучатели или длъжници в момента? Аз съм длъжна да защитавам интересите и на едната група клиенти, и на другата.

Илиана Беновска: В общественото пространство също се дискутира широко и активно една друга тема -  за това как лошите банки отнемат единствените жилища на добрите кредитополучатели.

Виолина Маринова: Аз твърдя, че нашата банка е достатъчно търпелива и изчаква. Имаме клиенти, които не са плащали не триста и шейсет дни, а седемстотин дни, ние пишем писма, ние ги информираме, ние ги търсим на адрес преди да тръгнем към принудително изпълнение. Аз, до колкото имам информация в цялата банкова система ,не са повече от хиляда случаите, в които се пристъпва към продажба на такъв имот, но много се спекулира по тази тема. Има най – различни случаи, разбира се, всеки случай е индивидуален. Аз мога да коментирам, тука в нашата банка, специално, ние имаме специално звено, което се занимава с жалбите на нашите клиенти и ние ги гледаме една по една. Не мога да сложа под общ знаменател нито един от случаите. Имаме цяла дирекция, която се занимава с проблемните ни кредити. Те са различни, многообразието е голямо. Някои хора имат, самите те, желание да продадат това жилище, защото искат да се отърват от това бреме, което им тежи. Други се крият, както обясних и преди малко, не е толкова лесна и самата реализация, искам да ви кажа. Ако някой познава добре този процес ще разбере, че не може, примерно днес, аз да искам да продам това жилище и утре съм го продал. Това е просто невъзможно, има публични продани - пет на брой, които се провеждат  и не се явява купувач, и при всяка следваща публична продан цената се променя. И, за това се получават едни такива проблемни търкания - лошите банки го продават на ниска цена имота, не,той се продава, защото законодателно така е регламентирано. Ние не бихме искали да се продава на по – ниска стойност от пазарната, защото пазарната стойност днес е една, а когато сме кредитирали е била друга. Не е толкова лесен този процес.

Материалът е препубликуван с малки съкращения