Еврото, тази голяма грешка

Еврото причини много от проблемите, с които днес се борим. Въвеждането му бе грешка, която нанесе огромни вреди, но връщане назад няма - отказът от него би струвал прескъпо, твърди известният икономист Мартин Фелдстийн, цитиран от „Дойче веле”.

Американският икономист Мартин Фелдстийн винаги е предупреждавал, че единната валута само ще навреди на Европа. Какво съветва той сега, на фона на гръцката криза и несъгласията между Германия и останалите страни от еврозоната?

Преди 15 години професор Фелдстийн писа, че еврото би могло да предизвика война в Европа. Тогава той полемизираше всъщност срещу уверенията на германския канцлер Кол, че общата валута щяла окончателно да прогони войната. Неговата теза беше, че такава валута не може да предотврати войната, затова пък може да предизвика конфликти между членуващите страни - както днес между Германия и Гърция.

В интервю с германския седмичник „Ди Цайт" Фелдстийн казва: „Възраженията ни при подписването на Маастрихтския договор днес се оказват оправдани. Идеята да се обединят страни, които са така различни в икономическо отношение, не беше разумна."

Без еврото кризата нямаше да я има

Фелдстийн, който навремето беше главен икономически съветник на президента Рейгън, се отнася скептично и към идеята, че еврото щяло да сплоти европейските народи. "Не е вярно! Ако питате французите, французи ли са или европейци, те винаги ще изберат първото. В политическо отношение еврото донесе на европейците много малко, а в икономическо - огромна вреда."

Американският икономист смята дори, че еврото застрашава единството на Европа. Или поне, че без евро нямаше да има днешните конфликти в ЕС, предизвикани от кризата. „Защото нямаше да я има самата криза", казва Фелдстийн.

Икономистът обяснява, че за финансовите пазари въвеждането на еврото било сигнал, че могат да отпускат пари в Гърция, Испания или Италия при същата лихва, както в Германия. Това е довело до рязко повишаване на държавния дълг. Оттук професор Фелдстийн прави заключението, че еврото е причинило „много от проблемите, с които днес се борим".

Не му вдъхва доверие и новият фискален пакт, защото му липсва основата - един истински политически съюз. „Американците плащат основната част от данъците си на Вашингтон, откъдето получават основната част от услугите, които им се полагат. В Европа обаче не се предвижда създаването на централа с толкова голяма власт."

Каквото си надробиш, такова ще сърбаш

Какво да се прави тогава? Фелдстийн е на мнение, че част от проблемите са се разрешили от само себе си. Занапред финансовите пазари щели много внимателно да следят и да бият тревога, когато например в някоя страна държавният дълг нарасне застрашително или банките не се регулират както трябва. Той припомня следния добре известен факт: „В случай на нужда, САЩ могат да печатат допълнително долари, за да си платят сметките. Италия обаче не може, и днес това се знае от всички."

Фелдстийн смята, че въвеждането на еврото е било грешка, но отказът от него днес щял да струва много скъпо. Затова той препоръчва да се продължава в поетата посока. Що се отнася конкретно до Гърция, икономистът казва, че обемът на опростените дългове е твърде малък: „Накрая ще трябва да бъдат опростени всичките й дългове, за да може Гърция изобщо да си стъпи на краката."

Дали скептицизмът на професор Фелдстийн не се дължи поне отчасти на това, че е американец, а еврото застрашава доминиращите позиции на долара?, пита "Дойче веле" Той опровергава това предположение и твърди, че много малко американски икономисти се тревожат за състоянието на долара. Изобщо, според него предимствата на една обща валута се надценяват прекалено много.