Какво сега е най-важно за България?

През последните няколко седмици се случи нещо, което лично аз не очаквах, но което ми дава надежда, че има шанс в България повече хора да се ангажират със собствената си съдба и с бъдещето на страната си. За мен, личнaта активност и поемане на отговорност от все повече граждани са пътят към едно по-добро, проспериращо общество. Макар да живея и работя в страната ни сравнително от скоро (3 години) след като 6 прекарах в голяма степен извън България, откакто съм обратно тук си задавам въпроса: има ли нещо, което ще изкара хората на улицата и ще ги мотивира да отстояват общите си права, нужди, желания и цели. Всеки път, когато ми се струваше, че ситуацията наистина не може да не бъде адресирана от гражданското общество, улиците бяха спокойни, хората продължаваха с нормалния си начин на живот. Обяснявах си тази апатия с отказа да се поеме всякаква отговорност и с изключително ниската вяра в себе си - ниската вяра в това, че обществото ни може да отстоява позицията си и да постига общи цели.

Затова и неочакваната мащабна активност от последните седмици е обнадеждаваща за мен. В същото време тя е и плашеща. Причината за това е, че виждам няколко ясни примери за използване на протестите с деструктивна нагласа и методи за защита на по-скоро лични цели и приоритети отколкото на широко-обществени интереси. Наред с това поне половината от протестните искания, популяризирани по медиите, не посочват ясно как предложените промени ще осигурят конкретни устойчиви подобрения в управлението и развитието на държавата и обществото ни. Макар да се заявяват на много висок глас и с голяма твърдост, се опасявам, че дори да се изпълнят, тези предложения няма да доведат до положителната промяна, която търсим.

За да постигнем наистина съществени положителни устойчиви промени за обществото и икономиката ни, според мен най-важното в момента е следното:

1. Преди всичко да помислим за дългосрочните решения и да изискаме от управляващите създаване на механизъм за прилагането им. Има сфери на обществения живот и институции (напр. образование, здравеопазване, околна среда), които изискват дългосрочна, последователна стратегия, независима от цвета на управляващите в даден момент. Именно в задаването на тези приоритетни сфери и дългосрочни цели, както и в проследяване на постигането им, активното гражданско общество и експертите могат да гарантират устойчивост и бъдещ просперитет. Сега е моментът да определим заедно кои са тези сфери, какви цели си поставяме за тях като общество за следващите 20-30 години и с кои приоритети не може да позволим на който и да е граждански/политически лидер да прави компромис за краткия период на своето управление и влияние.

2. Да си дадем ясна сметка точно кои промени ще доведат до качествена промяна в статуквото и срещу какво точно се борим. Дали промяна на политическия елит ще реши проблемите ни? Какво е довело до настоящата ситуация при управляващи и в икономиката и дали наистина всичко се свежда единствено до хората, които формално държат властта?

3. Да създадем механизъм и да си изградим навици, които ще ни осигурят дългосрочна гражданска активност и ангажираност към политическите решения и процеси - т.е. важно е да запазим включването на хората в управленческите процеси и ясното заявяване на конструктивното им мнение и след предсрочните избори. Няма ли гражданска активност и ясно заявена позиция, когото и да изберем, в един момент управляващите ще неглижират обществените нужди и негласно недоволство просто защото няма да имат представа точно какво желае обществото и защото няма да има коректив, който да следи за изпълнението на обществените приоритети.

4. Да запазим и да доразвием способността си да разграничаваме гражданските си искания ( за общовалидни и общополезни промени) от личните нужди (отстояване на лични права и интереси). В моменти като настоящия, все повече хора, които искат да се изкажат и да споделят личната си позиция, намират трибуна - и това е чудесно стига позицията да не е строго обвързана с лични цели, ситуация или търсене на възможност за възмездие. За да се различат и дефинират достатъчно добре обществените нужди искания от индивидуалните такива, се изисква протестиращите и тези, които се посочват като техни лидери, да бъдат готови и отворени за това, конкретните им предложения да бъдат поставяни на обсъждане, да бъдат подкрепяни с достатъчно логични и обективни аргументи, както и да бъдат реалистични и практични за мнозинството българи, включително за тези, които не протестират.

Евгения Пеева, изпълнителен директор на фондация „Заедно в час”