Лидерът като пастир

В следващото десетилетие най-ефективните лидери ще бъдат тези, които ръкводят компанията си отзад, а не тези, които седят на предната линия. Това твърдение е на Нелсън Мандела. В своята автобография бившият президент на ЮАР сравнява великия лидер с пастир: „Той стои зад стадото си, позволява на най-пъргавте да излязат напред, следвани от другите, без да осъзнават, че през цялото време са били насочвани от него”.

Това е концепция, чието време е дошло, пише Harvard Business Review, ето защо:

Психологическят договор между компанията и служителите се променя. Хората търсят по-голям смисъл и цел в работата, и живота си. Очакват да бъдат все по-ценени и искат да виждат приноса си в компанията. Искат да са съавтори на историята на фирмата, в която работят.

Компаниите нямат нужда от инцидентни прояви на иновация, а от непрекъснат пробив на иновации, които са основен двигател на конкурентоспособността. Вече никой не се нуждае от самотни гении, iPod или Pixar не са продукт на един човек. Нововъведенията обикновено са резултат от съвместна работа. Пробивите идват, когато редовите служители правят извънредни неща.

Лидерите могат да насърчават напредъка на идеи не чрез създаването на последователи, а чрез изграждането на общности, които могат да мислят различно. Ако търсите иновации, няма много смисъл да мобилизирате хората и да ги следвате навсякъде. Ако искате вашият екип да представи нещо наистина оригинално, не е нужно да знаете накъде отивате и какво следва.

Това да ръководите отзад не означава да загърбите лидерските си отговорности. В крайна смтка, ако се върнем към теорията на Мандела, пастирът е този, който гарантира, че стадото остава заедно и го пази, когато има опасност.

Тези, коита седят зад екипа си, и тези, които са свикнали да ръководят най-отпред. Това поставя въпроса дали имаме достатъчно лидери, които могат да създават колективен гений.