Новият потребител не е като стария

Два типа са потребителите, които бързо могат да изкарат световната икономика от дъното. Това са американските и китайските домакинства, които все още са предпазливи откъм харчове. Ако рецесията научи едните да пестят, то сега е нужна сила, която да накара другите да харчат спестяванията си.

По принцип цикличността на икономиката се дължи предимно на резките промени в инвестициите, а не на промени в потреблението. В периоди на бурно развитие ентусиазирани инвеститори изсипват пари в производствени мощности и недвижимости. Това харчене рязко пада при рецесия и започва процес на разчистване на натрупаните запаси от стоки. Докато трае този процес, домакинствата обикновено поддържат сравнително постоянно ниво на потребление. Те са свикнали на определен тип живот и искат да поддържат това ниво. Ако не им стигат парите, тогава ползват спестяванията си, продават активи или вземат кредити. 

Ето тук е една от отличителните страни на сегашната рецесия – не само фирмите, но и домакинствата в развитите страни са свили харчовете си и това ще продължи доста време. Да вземем за пример САЩ. Допреди няколко години американските домакинства пестяха само около 1 процент от дохода си, като всичко останало се ползваше за харчове, а най-голямата покупка, разбира се, бе жилище. По-скромните къщи отесняха на много хора и те се преместиха в нови, големи домове. Работата по къщата се превърна в основно занимание. Не се мислеше за рисково да вземеш допълнителна ипотека за подобрения на своята „инвестиция” – все пак цените на недвижимостите в САЩ не са падали от десетилетия. Освен това непрестанно растящата пазарна цена на имотите караше хората да се чувстват богати и съответно да купуват по-нови коли и други скъпи неща, да ходят на ресторанти и на почивки.

Превъртете лентата до сегашния момент и си представете този човек с огромна къща, чиято пазарна стойност е паднала 30-40 процента. Често той е под дъното, т.е. дължи като кредит повече, отколкото е пазарната стойност на къщата, ако въобще може да се говори за пазарна стойност в този неликвиден пазар. Не му остава нищо друго, освен да банкрутира или да изплаща бавно и постепенно кредита. Наред с това пенсионното му портфолио току-що се преполови и пак се вдигна, напомняйки, че и инвестициите в акции и облигации не са сигурни. Той/тя знае, че ако си загуби работата, ще му/й отнеме месеци, докато намери нова (средно 20 седмици по последни статистически данни). А и по всяка вероятност новата работа ще бъде с компромис както в естеството си, така и в заплащането. За капак по телевизията му повтарят, че това положение ще продължи дълго, защото нито нулевите лихви от Федералния резерв, нито стотиците милиарди, похарчени от правителството за стимул на икономиката, изглежда, имат някакъв ефект. Сещате се, че този човек няма да развърже кесията си още дълго време, дори и да му се вдигне доходът. Напротив, ще пести и ще си плаща дълговете, докато не се почувства спокоен, че няма да си загуби работата, че при нужда има достъп до кредит и че пазарната стойност на имота му е спряла да пада. Създаването на тази сигурност обаче е дълъг процес.

Не навсякъде, разбира се, положението е толкова тревожно. Даже напротив. Китайската икономика продължава да расте и това неминуемо дърпа потреблението нагоре. Растежът в Азия дава стимул на експортни икономики като Германия, която от своя страна дърпа Европа. Въпреки това китайците продължават да пестят голяма част от дохода си и не допринасят за засилване на световния растеж толкова, колкото ни се иска. Защо е така?

Реформите, които доведоха до бързия темп на развитие на Китай, дадоха много ползи за икономиката като цяло, както и за определени региони и хора. Наред с това обаче се повиши несигурността за (стотици) милиони други. Както в България при прехода, наред с възможността да забогатееш се появи несигурността от безработица. Социалните помощи и пенсии намаляха драстично. Още няма дълбоко проникване на различните застрахователни продукти. А и при нужда китайските домакинства все още не могат да разчитат на лесен достъп до ипотечни, потребителски и други кредити. Нека не забравяме и историческата макрорамка – Китай сега е в подем, но нерядко неговите граждани са преживявали драстични промени в политиката и икономиката. При всичката тази несигурност е лесно да се разбере защо китайците пестят, дори и да не разчитаме на обяснението за традиционната азиатска пестеливост.

Така че потребителите и в двете страни са неспокойни. И на двете места има притеснения. Докато домакинствата в двете най-големи икономики на света са предпазливи, не може да се очаква бурно излизане от рецесията. Може да има ускорение на потреблението в Китай, особено ако китайската валута бъде оставена да поскъпне. Така китайците ще могат да купуват повече вносни стоки, понеже валутата им ще бъде по-силна, но и това няма да дръпне потреблението рязко нагоре. Потреблението в САЩ също ще пълзи нагоре – то всъщност вече е достигнало нивата си отпреди кризата, но темпът му на растеж е слаб. 

Все пак да не забравяме, че можеше и да е много по-лошо. Спадът на глобалната икономика беше прекъснат с радикални мерки на монетарната и фискалната политика. Сега можеше да сме в затворен кръг от свиващо се потребление, дефлация, задлъжняване и още свиване на потреблението. Този сценарий поне, изглежда, е избегнат. 

Невен Вълев, преподавател по икономика в Georgia State University в Атланта, САЩ.

Текстът е от списание „Мениджър”. Публикуваме го с незначителни съкращения.