Работодатели против вдигането на минималната заплатите

Асоциацията на индустриалния капитал в България е против увеличаването на минималната работна заплата с 10%, заяви председателят на асоциацията Васил Велев по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което се обсъжда Бюджет 2014.

Експертът уточни, че с увеличаване на минималната работна заплата се създава предпоставка тя да се доближи много до средната и тогава за различен труд, ще се плаща еднакво възнаграждение, предаде „Дарик”. Това от своя страна не стимулира повишаването на квалификацията, убеден е Велев.

„Не приемаме позицията „който не може да плаща 340 лв. минимална заплата, да затвори предприятието". То е много вероятно така да се случи на много места, но това не е решение при над 400 000 изгубени работни места през последните години и безработица от реално 20 на сто", коментира Велев.

„Разберете, че не всички ходят по жълтите павета и плащат по една минимална заплата за вечеря", призова председателят на АИКБ. Има региони в страната, където хората изкарват средна заплата от 380-400 лева в икономически дейности като текстил, някои видове услуги, селско стопанство, туризъм”, добави той и попита защо трябва да се изправят работодателите пред решението дали да минат в сивия сектор, или да затворят предприятието.

„Ръстът на минималната заплата за последните две години е над 40 на сто при ръст на брутния вътрешен продукт под 2 на сто. Не може с решение на ръководството да станат хората по-богати”, подчерта Васил Велев.

В момента минималната работна заплата е 310 лева и се предвижда тя да се увеличи с 30 лева догодина. Според социалния министър Хасан Адемов така хората с минимални възнаграждения ще получават разполагаем доход от 266 лева, който ще е малко по-висок от линията на бедност за страната.

Според Адемов, цитиран от БНР, ръстът на минималната заплата догодина няма да попречи на фирмите да се развиват

„Разполагаемият доход на тези, които сега получават минимална работна заплата, ще се увеличи приблизително с 23,52 лева на месец. Около 7 милиона лева са допълнителните разходи на работодателите на месец. Тази сума е сравнително малка на фона на всички разходи на работодателите от порядъка на 0,06% и няма да окаже съществено влияние върху конкурентноспособността на фирмите на национално равнище”, коментира Адемов.

По време на срещата на Националния съвет за тристранно сътрудничество от Българската стопанска камара (БСК) се обявиха за още реформи.

Те поиска допълнително промени в образователната система, въпреки заложеното увеличение от около 100 млн.лв. в подкрепа на политиките и набелязаните мерки. „Икономическото възстановяване и осъществяването на основни структурни промени изискват и адекватно подготвена работна ръка и възможност за бърза преориентация на пазара на труда”, коментираха от БСК

По подобен начин стоят нещата и в здравната система. При одържавено управление на осигурителната система се задълбочава хроничният дефицит на Здравната каса без подобрение на здравните услуги и липса на ясна времева рамка за необходимите промени.

В бюджета на НЗОК за 2014 г. е заложен дефицит от 440 млн. лв. за болнична помощ, 4,7 млн.лв. по-малко от необходимото за лекарства и 22,6 млн.лв. по-малко за онкологични лекарства. Не са предвидени около 300 млн.лв. забавени плащания към доставчици, алармираха от БСК.

Отново е планиран излишък от 105 млн. лв., с който присвоените от държавата средства на НЗОК достигат 2 млрд.лв. (вкл. тези от предходните години). Без основание от години бюджетираните плащания за здравно осигурените от държавата лица (пенсионери, деца, безработни, учащи се) не съответстват на извършените реални разходи. За 2014 г. предвидената вноска от държавата за едно лице е около 20 лв. при средна от бизнеса 54 лв.

Поради неизпълнение на задълженията на НАП, от години се задържа на високо равнище броят от неосигурените лица. Не се променя подходът и не се прилага комплекс от мерки (законодателни, икономически, социални, информационни) към лицата, които не плащат здравни вноски. Липсват решителни мерки за въвеждане на е-здравеопазване, като платформа за подобряване на ефективността на здравната система, не се остойностява основният пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. На тази основа ежегодно следва да се осигурява необходимото финансиране за гарантиране на този пакет, като се предостави достъп до тази информация на осигурените лица.

Налице е стопиране на реформата и съхраняване на дефицита в общественото осигуряване на високи нива. БСК не подкрепя заложеното административно увеличение от на 340 лв. на минималната работна заплата. БСК предлага отново сключване на договор между МФ и БНБ за инвестиране на средствата на международните пазари и инкасиране дохода в т.нар. Сребърен пенсионен фонд, вместо в приход на Държавния бюджет.

Системата на социалното подпомагане остава дълбоко нереформирана при ръст на социалните разходи с 8,4% или с 174,7 млн.лв., до 2,253 млрд. лв. Следва да бъдат предприети структурни и функционални промени за повишаване на ефективността на социалните плащания и предоставяни услуги за подобряване на пригодността за заетост, намаляване на безработицата и равнището на бедност.

Под защита трябва да бъдат поставени приоритетни целеви уязвими групи, в т.ч. подрастващи в семействата с ниски доходи, възрастни и хора с увреждания. По отношение на хората в работоспособна възраст системата на социално подпомагане следва да се преструктурира като допълваща спрямо осъществяваните политики на пазара на труда, за активизиране на хората, ползващи социални помощи, за придобиване на квалификация и трудови навици, като при отказ от работа, обучение или допълващо образование да бъдат ограничавани и спирани предоставяните социални помощи.

Проектът на Закон за държавен бюджет на Република България за 2014 г. следва да бъде придружен от пакет предложения за структурни реформи, съответстващи на предвиденото дефицитно финансиране и увеличен таван на държавния дълг, които да разширят т.нар. фискално пространство и осигурят подкрепа на основните фактори за догонващ икономически растеж през следващите години, категорични са от БСК.