Ранената Гърция сменя кожата си

В изоставената сграда, която някога беше дом на Атинската фондова борса, художникът Тео разбърква тесте карти Таро, за да прочете съдбата на икономически осакатената Гърция.

Над главата му проблясва електронно табло с цени на акции от 2007 година – пикът на европейските финансови пазари, който дойде точно преди шестте години рецесия и последващата редица спасителни инжекции към страната. Кризата успя да измете близо 48 млрд. евро от икономиката, пише „Блумбърг”.

Сега бившата борса – мавзолей на някогашно богатство, е временен дом на художествените изложби на Атинското биенале. Икономисти и художници се събират, за да се опитат да отговорят на въпроса, който занимава всички гърци – а сега какво?

„Гърция заприлича на химическа лаборатория, където резултатът от експеримента може да се окаже съвършено нов или пък абсолютно разрушителен”, смята Полидорос Кариофилис, 43-годишният директор на Биеналето. „Видяхме докъде ни докараха науката и статистиката, затова може би е време да се обърнем към изкуството.”

Гърция се превърна в синоним на финансовата криза, която заплашва да съсипе еврото и остава най-големият проблем на континента и пречка пред способността му да преодолее проблемите. След свиването на икономиката с 23% и оставането на над една четвърт от населението без работа, гърците се готвят за нов удар, тъй като друга от жертвите на дълговата криза – Ирландия, вече не разчита на спасителните заеми от ЕС.

На 5. ноември комисар Оли Рен заяви, че признаците, че европейската икономика е достигнала „повратна точка”, зачестяват. Усилията на правителствата и Европейската централна банка започват да дават резултат по пътя към възстановяването, смята той. В същия ден инспекторите от МВФ, ЕС и ЕЦБ бяха замеряни с монети в Атина.

„Днес Гърция е на кръстопът”, заяви Ив Мерш от ЕЦБ. „Ако властите не се справят с оставащите проблеми, те ще поставят на риск вече постигнатото.”

Премиерът Антонис Самарас обаче обяви, че първият икономически растеж в страната от седем години насам ще започне през 2014 г. Туристите са се върнали, както и инвеститорите. Гръцката фондова борса отчете 25-процентов ръст през тази година. Населението обаче не вижда поводи за празнуване. Спасителните пакети дойдоха на цената на намалени заплати и пенсии и огромни съкращения на работната сила. До другата година заплатите ще са намалели с повече от една пета, а малко домакинства могат да си позволят кредити. Безработицата достигна 27 процента и данъкоплатците трудно успяват да платят задълженията си към държавата.

„Никъде в Еврозоната пропастта между инвеститорските настроения и икономическите бази не е по-дълбока, отколкото в Гърция”, заяви Николас Спиро, който има собствена фирма в Лондон. „Не можем да се отървем от чувството, че дълбоките финансови проблеми на Гърция не само не са решени, но са заметени под килима, за да остане Евро-шоуто на екран.”

За да изпълни спасителния план, Гърция трябва да съкрати още 4000 държавни служители до края на годината, да запуши дупките в бюджетния дефицит през 2014 и да накара населението си да се примири с драстичната промяна в жизнения стандарт.

На първия етаж на сградата на бившата борса плакат показва усмихнат мустакат грък, преминаващ през стена от банкноти по 1000 драхми. Той държи акция от 1970 г. и обещава стабилен доход и необлагаема лихва от 6,5% - такава 10-годишните гръцки облигации не са виждали от април 2010 г.

„Правим толкова много разрези в икономиката, че се отварят дълбоки рани и нова естетика”, казва директорът на Биеналето. „Подобно на змия, ние сменяме кожата си.”