Симеон Дянков разкритикува политиката на Орешарски

Различният подход на кабинета „Орешарски” , при който се увеличава размерът на очаквания бюджетен дефицит, увеличава се и дългът с взимането на нови кредити е лоша политика. Това заяви пред БНР бившият министър на финансите и настоящ ректор на Руската икономическа школа в Москва и асоцииран преподавател във факултета за държавно управление Кенеди в университета „Харвард” Симеон Дянков.

По думите му това е лоша политика, защото „някой трябва на някакъв етап в някакъв етап на не толкова далечното бъдеще да плати за всичко това”.

„Парите така или иначе ги няма и ние използваме пари, които бъдещите поколения, нашите деца, няма да имат заради това, че ние сега ги използваме. Пътят, особено за малки икономики като България, по нанадолнището е много бърз и го показа Португалия. Ако видите Португалия преди 2011 г. и следите нейния бюджетен дефицит, ще видите, че те вървят много близо до това, което върви България в последните 5-6 г. В смисъл са имали малки дефицити в 5-6 г. и изведнъж като малка икономика идва външен удар, другите европейски икономики се забавят и, както знаете, Португалия влезе във фалит. Това много лесно може да се случи на България, ако продължават бюджетните дефицити да се увеличават, както стана 2013 г. и както вероятно ще стане 2014 г.”, предупреди Дянков.

Бившият финансов министър предрече по-добри времена за Еврозоната. Прогнозите за тази година, за първи път от 5-6 години насам, са за растеж почти навсякъде в Еврозоната, средно с около 1%.

По думите му най-важното е, че тази година не се очаква да някоя държава да потъне рязко както беше от 2009 до 2013 г – „всяка година имаше поне по една държава, която реално фалираше или беше в състояние на банкрут”.

„Това не се очаква в 2014 г., така че, от една страна, средно Еврозоната ще бъде по-добре икономически, от друга страна, и както казах за мен по-важно, не се очакват някакви сътресения в отделни страни. Главно благодарение на икономическия цикъл, не смятам, че е толкова благодарение на някакви особени политики, Европа излиза от кризата. Казвам, че не е на някакви особени политики, защото, макар че икономическото развитие се засилва, остават още доста нерешени въпроси. И фискалният пакт и другото голямо развитие в последните 2 години - банковият съюз, който ще започне някъде в средата на тази година, са положителни развития, но не засягат пряко сегашното положение на европейската икономика. Те помагат в по-дългосрочен план – да не влизаме в други такива тежки финансови кризи в бъдеще. Това, което липсва на ЕС като цяло, е някакъв план за растеж”, коментира Дянков.

„Последните няколко години няколкократно сме поставяли този въпрос в Брюксел - че ако говорим само за кризи и излизане от кризи, изпускаме голямата тема, която е икономическият растеж, конкурентоспособност на Европа. Но така и не стигнахме до нея. Но този въпрос остава и той става всяка година все по-тежък за Европа, не само заради това как се развива икономиката, а и главно за това, че европейските народи, като цяло, застаряват, което значи все по-малко работници и все повече пенсионери”, допълни Симеон Дянков.

Той коментира, че подходът на финансова дисциплина е единственият подходящ за малки икономики като българската.

„Освен Ирландия и Испания върви доста добре и се очаква към края на тази година също да излезе от техния спасителен пояс, така че 2014 г. е доста по-оптимистична за европейската икономика. По темата дали трябваше, по време на кризата, да има силна фискална дисциплина и в България, и в Европа, моето мнение продължава да е, че това беше необходимо, защото видяхме в държавите, които нямаха такава силна фискална дисциплина, особено в по-малките, колко бързо може да се стигне до срив. Словения, между другото, е такава държава, където все още нещата изглеждат доста тревожни, Португалия мина по същия път. Идеята на фискалния стимул е ,че ти имаш повече потребление, но в България голяма част от стоките за потребление се внасят, така че един вид той вероятно щеше да помага на няколко други икономики, но не толкова на нашата. Изключение на това е, ако се финансират повече инфраструктурни проекти. Ние инвестирахме доста в инфраструктура, но това беше единственото, което реално можеше да доведе до по-голям растеж”, обясни Дянков

„Германците са в друга ситуация. Като голяма държава тяхната консумация е главно на стоки, които се произвеждат там. При тях можеше да има и друго мислене и в началото на кризата имаше такова – 2009-2010 те имаха големи фискални програми за закупуване на коли, за закупуване на втори къщи и т.н. Така че известно време това го правиха, но след това решиха, че фискалната дисциплина е по-важна. Аз съм твърд привърженик на това и смятам, че с времето това така или иначе ще се докаже като успешната политика по време на криза. Съвсем друг е въпросът вече като около теб държавите излизат от криза, както е тази година, дали имаш възможност да правиш по-активна икономическа, включително и фискална политика”, допълни бившият финансов министър.