Рубини: Само отслабване на еврото може да спаси Еврозоната

Единственият шанс за ръст в Еврозоната в условията на драстични икономии е отслабване на еврото. Това заяви световно известният икономист Нуриел Рубини, наричан още Мрачният пророк на кризата.

"...В последните два месеца на миналата година станахме свидетели на няколко оптимистични събития в Европа: подкрепата на банки от страна на ЕЦБ с кредити над 1 трлн. евро, постигнатите споразумения с Гърция, сливането на новия спасителен фонд (Европейският механизъм за стабилност) със стария (Европейският фонд за финансова стабилност).

Но настъпилият в резултат на всичко това меден месец на световните финансови пазари се оказа кратък. Икономическият спад в периферията на Еврозоната необратимо се задълбочава и се придвижва към ядрото й – Франция и Германия. По много и най-различни причини рецесията през тази година ще се влошава”, твърди Рубини.

Според него строгите мерки за бюджетни икономии ускоряват свиването на икономиката, тъй като вдигането на данъците и ниското равнище на държави разходи намаляват доходите на домакинствата и потреблението.

„Задълбочаването на рецесията води към още по-голям бюджетен дефицит, след което възниква необходимост от още един рунд за икономии. Така, благодарение на договора за финансова стабилност дори и ядрото на еврозоната ще бъде принудено да предприеме строги мерки за икономии. Освен това, докато суперконкурентната Германия може да издържи курс на еврото, равен или дори превишаващ 1,30 долара, за периферните страни толкова висок курс се превръща в пречка за развитието като прави производствените разходи прекалено скъпи, което в крайна сметка се калкулира в стойноста на продукцията. Разходите за единица работна сила в периферните европейски страни за последното десетилетие са нараснали с 30—40%. За да се възстанови конкурентоспособността и търговския баланс на страните от периферията е нужно курсът на националната валута да падне до паритет с американския долар.”, смята икономистът.

С болезнените мерки за намаляване на външния дълг, в името на което се провежда политиката на по-малко загуби и повече иконимии се влошава състоянието на вътрешните частни и държавни печалби. Затова единствената надежда за възстановяване на ръста е подобряването на търговския баланс, което изисква значително по-слабо евро, убеден е Рубини.

 "...В същото време дълговата криза в периферията на Еврозоната се засилва: благодарение на дългосрочните евтини кредити от ЕЦБ, към момента местните банки нямат проблем с ликвидността, но пък имат масов дефицит на капитал. Изправени пред изискването за точно определена капиталова наличност, те ще го постигат за сметка на продажба на активи и по-малко отпускани кредити –а това не е идеалният сценарий за възстановяване на икономиката. Още по-лошото е, че Еврозоната е зависима от импорта на нефт, дори повече от Съединените щати, а цените на нефта растат на фона на влошаваща се стратегическа и политическа обстановка. Франция може да избере президент, който да се обяви против договора за финансова стабилност и да „изплаши” финансовите пазари.

Изборите в Гърция, където рецесията прераства в депресия може да приключат с победа на партии, които предпочитат незабавен фалит и излизане от Еврозоната. Ирландските избиратели може да отхвърлят договора за финансова стабилност на насрочения референдум. Налице са и признаци за озлобяване и умора от реформите както в Испании, така и в Италия, където се наблюдава нарастване на народното недоволство, зачестяване на стачките и протестите”, казва още Рубини.

"Дори структурните реформи, които в крайна сметка повишават ръста на производителността на труда, могат да предизвикат спад в краткосрочна перспектива. Увеличаването на гъвкавостта на пазара на труда за сметка на масовите съкращения от една страна и издръжката на уволнените работници и служители от друга, в краткосрочна перспектива ще доведе до нови съкращения в държавния и частния сектор, което още повече ще свие доходите и потреблението.

След доброто начало, сега ЕЦБ се бави с предоставянето на допълнителни монетарни стимули, от които се нуждае Еврозоната. Проблемът е там, че Еврозоната има стратегия за драстични икономии, но няма стратегия за икономически ръст. А без него всички усилия се превръщат в стратегия на рецесията, която обрича на провал реформите. Това, в крайна сметка ще взриви социалното недоволство”., заключава експертът.