Укротяване на опърничавата

Помните ли последния път, когато натиснахте бутона „изпрати” в имейла си и след това съжалихте. Или когато се скарахте с някого в момент на спонтанна атака на емоции.

Лесно е да обвиним стреса за всичко, което правим грешно – когато ядем повече, тренираме и спим по-малко, харчим твърде много за неща, от които не се нуждаем, потребяваме прекалено много природни ресурси, грижим се повече за собствените си нужди, отколкото за тези на другите. Знаем, че можем по-добре. Способни сме на по-добри неща. Така че, защо правим толкова много недалновидни, разрушителни избори?

Позволете ми да предложа един основен отговор. Повечето от нас дори и не предполагат, че във всеки от нас съжитестват поне две, много различни противоположности. Те не знаят много една за друга. Ако се съмнявате, че това е така, помислете кое е най-доброто, което харесвате в себе си и кое - най-лошото, което не харесвате. Коя е истинската ви същност? Отговорът, разбира се, е и двете. При нормални обстоятелства нервната ни система и мозъкът ни ръководят заедно. Ние сме в състояние да мислим ясно, спокойно и логично.

Какво причинява отклоненията, които ни кара да действаме реактивно? Първата стъпка е да осъзнаете кога емоциите ви започват да стават отрицателни. Това може да означава да забележите, че сърцето ви започва да бие по-бързо, усещате стягане в гърдите, челюстта или гърлото.

Следващият път, когато почувствате раздразнение или надигащ се нервен изблик трябва да си припомните една проста истина. Принудата не е избор, тя рядко води до позитивни резултати. В момента, в който усетите вашата тъмна страна, поемете дълбоко въздух, дишайте и издишайте бавно и пребройте до 6. Това ще успокои тялото ви. Така просто си "купувате" време. Сега би трябвало да може да се запитате: "Как бих се държал, когато съм най-добър?" и да направите съзнателен избор как да реагирате.

Тони Шварц за Harvard Business Review