Русия затвори телефона на Кипър

Преговорите между Кипър и Русия удариха на камък. Те имаха за цел Никозия да получи финансова помощ от Москва. „Мисля, че не можахме да получим подкрепата, която искахме, и финансовата помощ, която очаквахме”, заяви кипърският финансов министър Михалис Сарис при отпътуването си от Москва, където замина във вторник в търсене на план "Б" за спасяването на острова от икономическо потъване, след като условията за заем от ЕС се оказаха неприемливи за страната. 

Причината за провала е липса на интерес от руските компания към предложенията за инвестиции в енергийния и банковия сектор, съобщи руският финансов министър Антон Силуанов.

Кипър се опита да прелъсти Русия с предполагаемо богатите си газови находища. Проучвания на американската компания "Нобъл енерджи" показаха в края на 2011 г., че на близо 4 500 метра под морското равнище край кипърския бряг има находище на природен газ. Според първоначални оценки става въпрос за 255 милиарда кубически метра. Това находище може не просто да обезпечи собствените нужди на острова за десетилетия напред, но и да направи цяла Европа независима от руския газ. Или да бъде изтъргувано с Русия в замяна на така необходимия заем.

Това обаче не се оказа толкова проста сделка, колкото изглежда се струваше на кипърските власти. „Кипър предложи на руските компании да вземат участие в конкурс [за разработване на находището - бел. ред.], но все още не е ясно какво е находището в кипърския шелф. „Газпром” и „Роснефт” не проявиха интерес”, съобщиха от министерството на енергетиката в Москва.  „Тяхното предложение беше следното – да създадат държавна компания, включваща активите от газовите находища, и да предложат на руските инвеститори да участват в нея. Нашите инвеститори разгледаха предложенията и не проявиха интерес", заяви Силуанов. „Те ни предложиха също така да влезем в капитала на банките. Но нито една наша кредитна институция не прояви такова желание", обясни руският министър.

Относно исканото от Кипър смекчаване на условията по заема от 2,5 милиарда евро, отпуснат от Москва на Никозия през 2011 г., Русия очаква решение на международните кредитори на островната държава, за да реши дали да участва в преструктурирането на дълга, заяви Антон Силуанов, цитиран от „Франс прес”.

Сарис обаче не губи надежда. „Русия все още може да ни предостави заем, като преразгледа условията по предишния кредит”, каза Сарис.

Министърът добави, че Кипър все още не е готов да се откаже от тази възможност. „Сега обаче трябва да се върна вкъщи, защото положението е сериозно”, обясни Сарис.

На острова са нужни 17 милиарда евро, от които 10 милиарда е готова да отдели „тройката” международни кредитори ЕК-ЕЦБ-МВФ при условие, че страната набере 5,8 млрд. евро до понеделник. За целта Кипър ще се опита да изолира проблемните активи на две от най-големите банки на острова - Laiki и Bank of Cyprus и ще бъде направен опит тези активи да бъдат продадени с цел да се съберат свежи пари.

Освен това се предвижда създаването на структурен инвестиционен фонд, който ще бъде подсилен от различни взаимоспомагателни фондове, недвижими имоти, православната църква и физически лица на доброволни начала. Фондът ще бъде свързан с емитирането на облигации и перспективите за добив на природен газ. Никозия се надява, че по този начин ще може да събере общо 4,8 милиарда евро. Правителството на Кипър се отказа да облага депозитите на гражданите, както беше поискано от ЕК.

Междувременно Европейската централна банка (ЕЦБ) планира да предприеме стъпки, за да предотврати масовото изтичане на капитали от Кипър, съобщава германският вестник „Ханделсблат”, цитиран от „Фокус”. Изданието се позовава на източници от ЕЦБ, които посочват, че се планира за определен период притежателите на депозити да могат да теглят само ограничени суми от банкоматите.

Освен това се обсъжда възможността напълно да бъдат замразени спестовните влогове и да се забрани извършването на банкови преводи без предварително съгласуване с Централната банка на Кипър.

ЕЦБ планира да регламентира финансовите операции, дори и след като правителството в Никозия успее да се договори с представителите на международните кредитори за спасяването на кипърската банкова система.

„Твърде голяма е опасността банките буквално да бъдат щурмувани, след като подновят работа след едноседмична пауза”, казва банкер от ЕЦБ.