Що е то ландшафтна архитектура и как помага тя на града?

Ландшафтната архитектура, която съчетава екология и естетика, се бори с надмощието на бетона в големия град.

Това обясни пред експертна публика от Зеления форум на сп. "Мениджър“ и GLOBUL ландшафтен архитект Иван Мустаков – председател на архитектурна колегия "Ж" - ландшафтни архитекти към регионална колегия София-град към Камарата на архитектите в България. Той отправи думите си в една от модерните, остъклени зали на една от най-екологичните сгради в България – Sofia Airport Center, където се състоя събитието.

Ландшафтен архитект Мустаков е един от авторите на проекта, разположен в района на столичното летище. Ето какво разказа той за значението на професията си.

"Европейската конвенция за ландшафта поставя изискване държавните власти да приемат политики и мерки на местно, регионално, национално и международно ниво за защита, управление и планиране на ландшафта в Европа. Това касае всички видове ландшафти - натуралните и тези, създадени от човешка ръка.

България е ратифицирала конвенцията през 2004 г. От 1 март 2005 г. сме задължени да я спазваме. В нея, за да бъдат уеднакви всички терминологии в Европа, е дадена дефиниция за ландшафта. Ландшафтът е определен като територия, специфичният облик и елементи на която са възникнали в резултат на действия и взаимодействия на природни и/или човешки фактори.

Науката ландшафтна архитектура се занимава с планирането, дизайна, управлението и опазването на околното пространство с цел използването му обществото. Основава се на човешките познания за природата.

Тя използва живата и неживата природа. Растителността и всичките й разновидности са основно строително средство в нея. Релефът е елемент на геопластиката. Камъка и дървотокато материали за паркови архитектурни елементи и декоративни акценти; водата в спокойно и динамично състояние като композиционен и декоративен ефект и свободното въздушно пространство, като пространство за произведението на ландшафтната архитектура и важен фактор, за създаване дълбочина на парковата перспективата.

Ландшафтната архитектура се стреми да се приспособи към практическите потребности на човека естетизация и практическо разрешаване проблемите на градската и извънградска среда. Ландшафтната композиция е творческо произведение за решаване на функционални, естетически и екологични задачи.

Този вид архитектура е перманентен, скъпоструващ и изискващ много усилия процес. Умишлено се говори за „озеленени“ площи, не „зелени“ обекти.

За комплексното оформяне на ландшафта и особено извънселищния ландшафт, който остава на заден план, се налагаархитекти, ландшафтни архитекти и инженери да обединят усилия. Чрез похватите на ландшафтната архитектура нарушени от човешката дейност територии могат да бъдат оформяни като екологосъобразна, изкуствено създадена природна среда, която да се урбанизира и устрой като територия за спорт или различни видове отдих. Тя създава предпоставки за устойчивост на урбанизираната среда и изгражда природоподобни пейзажи.

Доказано е, че увеличаването на биоразнообразието в зелените площи оказва положително психологическо въздействие върху градските жители.

Целенасоченото и добре преценено разполагане на дървесна растителност около една сграда например може да доведе до намаляване на топлинните загуби в нея. Както и до намаляване на разхода за енергия за охлаждането й в летните месеци.Сенките, които хвърлят дърветата, оказват голямо значение за икономия на енергията на сградата. Същевременно поставянето на зеленина има принос и за естетиката в градската сграда.

Популярен метод в последните деситилетия за повишаване на устойчивостта в силно урбанизираната градска среда е използването на покривно и фасадно озеленяване. Неслучайно на много места покривното озеленяване се стимулира и регламентира чрез специални държавни политики, данъчни облекчения. В София специално не.

Експериментални проучвания от последните години показват, че зеленината върху сградите има и положителен санитарно-хигиенен ефект. Важна е за прахозадържането и елиминирането на т.нар. топлинни острови в големите градове, където има висока концентрация на големи бетонни повърхностности.

В зависимост от вида на покривното озеленяване и неговата конструктивна сложност, конструкцията му може да задържа 80% от дъждовната вода, което не натоварва градската канализационна мрежа. Покривното озеленяване удължава живота на хидроизолацията на сградата, подобрява звукоизолацията й, регулира топлинния й режим, намалява разхода за отопление и охлаждане. Освен това допринася за опазването на биоразнообразието. В развитите страни е част от концепцията на зелените градове."