10 причини да се гордеем, че сме българи

Нека поне за малко се почувстваме горди, че сме българи, защото света такъв какъвто го познаваме, нямаше да съществува ако не бяха българите.

1. Между 1939 г. и 1942 г. Джон-Винсент Атанасов изобретява първата електронно-изчислителна машина. В правителствения адрес, връчен от президента, е записано: „Проф. Джон Атанасов винаги е подчертавал своя български произход и се гордее с него. Той е пример за всички, които отдават силите и способностите си в името на науката и за благото и напредъка на човечеството.”

2. Деветдесет на сто от познанията по авиация щат­ските летци дължат на г-н Джорданов - пише видният американски авиоспециалист Д. Х. Ърл.  „Почти всеки от стоте хиляди наши летци в Америка притежава неговите книги и те се четат като Библията.” Джорданов е американското име на българина Асен Христов Йорданов, изобретател на първия български самолет, летец-изпитател, конструктор и изобретател, дал криле на американското самолетостроене и аеронавтика.

3. На 22 октомври 2002 г. американската информационна агенция „Асошиейтед прес” съобщава за нова дигитална говореща книга за слепи, изработена от българина Лъчезар Цветанов. На външен вид книгата изглежда като всички останали издания. Когато се разтвори обаче, тя има само две дебели страници и множество бутони с различна форма.С тяхна помощ незрящият читател може да прелиства напред и назад страниците, да си прави бележки или да се прехвърли бързо на вече набелязан пасаж.

4. Лунният триумф на човека заема челно място в неговото победоносно шествие по пътя на прогреса, начертан от несломимия му дух и любознателен ум.Тогава ние не знаехме, че зад този човешки триумф стои името на българина Иван (Джон) Стефанов Ночев. В подготовката на апотеоза на човешката цивилизация възникват проблеми с прилуняването на модула „Орел”. Задачата е поставена на екипите от секретните лаборатории на концерна „Дженерал Дайнъмикс Корпорейшън”. Но проектите се бавят и от НАСА прехвърлят решаването на проблема на частната инженерингова фирма на Джон Ночев в Сан Диего, разработваща свои аерокосмически програми. Протекцията за решаващата поръчка е лично от губернатора на Калифорния Роналд Рейгън. С изобретените от него уникални реактивни двигатели Ночев осигурява плавното кацане на лунния модул „Орел” с космонавтите на Луната, а след това обратното им завръщане и скачане с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб.

5. През 1985 г. участниците в Международната научна конференция по проблемите на стъклото в гр. Чипмейн, щата Мен в Съединените щати, са изненадани от „дръзкия” доклад на българина инж. Стоян Люцканов, който разказва пред световните капацитети и специалисти за своето изобретение - нова термична изолационна смес, с която се спестява 80 на сто от загряващата енергия във високотемпературните пещи. „Какво бълнува този самонадеян българин? - коментират помежду си мнозина. - Та нали най-съвършените методи за задържане на топлината в пещите не спестява повече от 50 на сто от загряващата енергия!” За да разсее съмненията, в подкрепа на българския изобретател взема думата представителят на „Форд Мотор Корпорейшън”. „“Нашата фирма закупи от България лиценз за патентованото изобретение на докладчика инж. Люцканов и го приложи на една от най-големите пещи на „Форд” - прозвучава гласът на авторитетния американски бизнесмен.Ефектът е грамаден, поразителен. Изобретената от българския инженер изолационна смес, този „щит на топлината”, както го наричат вече в България, задържа не 80, а 90 на сто от загряващата енергия в пещта.

6. Възникването на U-вълната в електрокардиограмата е 15-ото българско откритие. Негов автор е д-р Борислав Георгиев.Изследванията си д-р Георгиев е провел върху 180 души, като е използвал ехокардиографски метод и синхронизиран електрокардиографски запис. Откритието създава условия за анализ на ритмични нарушения, както и за по-точен анализ на някои параметри на ЕКГ.

7. Славата на българското кисело мляко шества по света. В неговите хранителни и лечебни качества днес едва ли някой се съмнява. Японците го боготворят. На всяка кофичка с кисело мляко, разпространявано от фирмата „Мейджи”, е изписано името на откривателя на млечнокиселата бактерия д-р Стамен Григоров. В бр. 10 от 1905 г. на авторитетното френско научно списание „Ревю медикал дьо ла Романд” се появява негова публикация, в която дава подробни сведения за причинителя за подквасването на българското кисело мляко. В знак на признателност към родината на откривателя световни учени единодушно го нарекли „българска млечна бактерия”. По-късно получава името „Бактериум булгарикус”. На 29 декември 1906 г. в авторитетното списание „Ла прес медикал” в Париж се появява негова статия за откриването на пеницилиновите гъбички. В статията между другото д-р Григоров изтъква: „Аз изпробвах двайсетина вида от микробните сапрофити, както и десетина вида от сапрофитните гъби… Такава беше идеята, която ме ръководеше в моите търсения против туберкулозата и които ме насочиха по правия път, за да стигна до антитуберкулозната ваксина…

8. Българският физик Георги Наджаков открива фотоелект­ретното състояние на веществата, с което вписва името си в световната история на физиката и техниката. Светът признава огромния му научен принос на 22 юни 1937 г. Наджаков експериментално установява, че при едно­временно въздействие на постоянно електрическо поле и светлина в някои фотопроизводящи диелектрици като сяра, смола, парафин, кварцово стъкло и др. и при полупроводници възниква трайно електрическа поляризация, която се запазва продължително време на тъмно и се разрушава при осветяване. Това трайно състояние на твърди тела той нарича фотоелектретно, а веществата, при които се наблюдава - фотоелектрети. Фотоелектретният ефект е и в основата на безвакуумната телевизионна техника, на запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и на снимките от спътник.

9. Сред българите, завоювали световно признание за своите изобретения, се нарежда и проф. д-р Димитър Чернев. През 1967 г. д-р Чернев става професор в университета в Остин, щата Тексас. Там лятото е много горещо и без климатични инсталации е невъзможно да се живее. В него се заражда идея да използва слънчевата енергия за охлаждане. Връща се в Бостън и в една от лабораториите на Ем Ай Ти в продължение на няколко години работи за нейното осъществяване. Създава първия в света слънчев хладилник, който монтира в градината на къщата си в Бостън, и гощава гостите си с охладени в него напитки. Скоро след това основава своя фирма и става пионер в използването на слънчевата енергия за отопление и за охлаждане.

10. Между българските изобретатели в областта на двигателите е Георги Гълъбов. На двете най-престижни изложения за изобретения „Брюксел Юрика” в Брюксел и Иена - Нюрнберг той печели три златни и три сребърни медала. Създател е на уникален двигател с по две бутала в цилиндър, енергийна дига, която генерира електричество, и устройство за охлаждане на турбините на реактивните двигатели. Идеята в изобретенията е рационалното използване на енергията в природата.

Източник: bolgari.net