25 години по-късно: Разделени сме за комунизма, мразим прехода

Точно 25 години след началото на демократичните промени в България, колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява, а познанието за този период изчезва, пише Dnes.bg.

Такива са изводите от социологическото проучване на "Алфа Рисърч" на тема "Преходът: Митове и памет, 25 години по-късно".

Според изследването цели 94% от най-младото поколение (16-30г.) споделят, че не знаят почти нищо за този период. За 40% от тях падането на Берлинската стена не им говори нищо и нямат представа какво всъщност се е случило преди 25 години, а една трета не знаят, че преходът към демокрация в страните от Източна Европа започва през 1989 г.

Липсата на дебат в медиите и публичното пространство, както и абдикацията на културните и образователни институции от темите за този период, лишават новите поколения от познание за идеологическата и политическа същност на комунистическия режим, за неговия обхват и неговия крах, отчитат социолозите.

25 години след края на социализма, оценката за него е силно поляризирана сред хората. Така например, хората с леви политически възгледи, виждат в този период преди всичко спокойствието и сигурността. Липсата на безработица, безплатното здравеопазване, доброто образование и индустриализацията на страната са най-силните аргументи за позитивните оценки на този период, чийто изразител е основно най-възрастното поколение, при което левият и поколенческият прочит съвпадат.

Само 2 години след падането на комунизма, докато е все още жив споменът за живота в този период, 76% от анкетираните от НЦИОМ пълнолетни граждани дават отрицателна оценка на Тодор Живков, докато днес е налице рязко преобръщане и идеализация  - 55% позитивни оценки.

И ако отношението към комунизма е поляризирано и силно белязано от индивидуалните биографии и политическите ориентации, то равносметката за последвалия прехода е много по-еднозначна и с ясен отрицателен знак: 50% от населението над шестнадесетгодишна възраст намира развитието на България след 1989 г. за неуспешно, срещу едва 10% позитивни мнения.

Така, след 25 години промени, българското общество е изправено отново пред политическо предизвикателство – изграждане на ефективни и некорумпирани институции, осигуряващо върховенство на закона и на политическото представителство, което да бъде гарант за взаимното ограничаване на злоупотребата с власт, а не за взаимното насърчаване“, се чете в анализа на „Алфа рисърч“.