70 на сто от българите песимистично настроени за бъдещето на страната

Повече от 70% от българите са песимистично настроени за бъдещето на страната. Това показва ноемврийското изследване на социологическата агенция „Галъп интернешънъл”. Анкетата е проведена в периода 31. октомври – 7. ноември чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1012 пълнолетни българи в цялата страна.

Според социолозите ако тенденцията на песимизъм се запази и през идния месец ще бъдем свидетели на стойности, незапомнени от 90-те години насам. Почти безпрецедентна е ситуацията и при президента - доверието в институцията спада до нива от 30%, а недоверието стига близо 60%. Допълнително се „отваря ножицата” и при правителството, където съотношението доверие – недоверие изглежда вече като 26 срещу 65%. Сходни процеси се наблюдават и по отношение на доверието към голяма част от политическите личности – от различни политически сили, но най-вече от средите на управляващите. Взаимните атаки между лагерите в политическия елит предизвикват ниско доверие към основни институции, а в същото време поставят на риск и популярността на целия политически елит.

Студентската окупация се подкрепя от близо половината от българите. Около 40 на сто пък са против. И тук сработва вече обичайната картина, в която хората с по-ниски доходи и образование, на по-висока възраст, привържениците на БСП и ДПС, са в по-голяма степен привърженици на правителството, докато привържениците на окупацията са в противоположния лагер.

Съотношението между електоралните нагласи на основните партии се запазва.  Силите на БСП и ГЕРБ изглеждат сходни. Постепенно расте разпознаваемостта на политическата формация на Николай Бареков. През този месец 1,6% заявяват, че биха гласували за нея в открит въпрос. Изрични въпроси обаче показват, че потенциалът на новата формация хипотетично би могъл да достигне и до една десета от избирателите. Подобен е потенциалът и на Реформаторския блок.

Ако изборите се провеждаха днес, 21,4% биха гласували за БСП, 18,1% за ГЕРБ, 6,7% за Реформаторския блок, 5,9% за ДПС, а 2,4% за "Атака".

През ноември „Галъп интеренешънъл” провери и нагласите по няколко важни текущи въпроса. Пушенето в заведенията не среща широка обществена подкрепа. 60% смятат, че не е добре да може да се пуши в заведенията. 31% са на обратното мнение Потвърждават се данни от подобни изследвания и в предишни етапи. Няма големи разлики между различните групи, като може би единствено мнението при най-младите изглежда по-нюансирано 

Не среща одобрение и продажбата на земя на чужденци – близо 70% смятат, че не е добре земя в България да може да се продава на чужденци. Както можеше да се очаква, при хората с по-високи доходи и образование картината е по-нюансирана, но дори и в тези групи преобладава нежеланието българска земя да се продава на чужденци. По този въпрос обаче трябва да се направи уточнението, че е нужно по-задълбочено и целенасочено изследване.

И в двата въпроса е приложена формулировка, която да тества отношението по принцип, без да препраща към текущата партийна употреба на тези теми – за да не се смесва (доколкото това е възможно) отношението към разглежданите проблеми с партийните предпочитания.

С избор между две крайни твърдения „Галъп интернешънъл” се опита да провери най-общо и нагласите към бежанския казус. Мненията изглеждат поделени в отношението към навлизането на бежанци в страната.

Прави впечатление, че почти няма съществени разлики в мненията по възраст, лични доходи, тип населено място, образователен статус, политически пристрастия, етническа принадлежност и т.н.

Макар 60% от хората да са съгласни, че бежанците са изпаднали в беда хора  и е човешко да им помагаме, над половината от респондентите се съгласяват и с твърдението, че не е справедливо България да отделя пари за бежанци. Стойностите не са неочаквани на фона на социалните проблеми у нас.

Близо половината от респондентите пък откриват в бежанския поток заплаха за националната сигурност на България. Още по-категорично изглежда убеждението, че голяма част от влизащите у нас като бежанци всъщност са нелегални имигранти, които не са от Сирия. 60% от респондентите са съгласни с това твърдение, докато само 10% не са.