GfK: Българите са песимисти за развитието на икономиката

Голяма част от българите са песимистично настроени за развитието на икономиката. Това показват данни на една от най-големите маркетингови агенции - GfK

Обвързаността с външни фактори, като събитията, разтърсили редица европейски страни като Гърция, Испания, Италия в края на миналата и началото на тази година, оказват своя ефект върху българската икономика. В следствие на тези събития, икономическите очаквания, очакванията за приходите и намеренията за покупка на населението се понижават.

Икономическите очаквания понастоящем са достигнали критично ниска точка (-32 пункта), близка до най-ниските нива от 2009 г.

Кризата направи българите предпазливи и внимателни не само отношение на кредитното им поведение, възможности за спестяване и инвестиране, но и по отношение на всекидневните разходи. Според данни на ГФК България от юли 2012, нараства делът на хората, които описват като затруднено положението в своето домакинство.

43% просрочват плащането на месечни сметки, спрямо 37% преди две години. Също така нараства и делът на хората, които заявяват, че през последните 12 месеца член на домакинството е бил съкратен (16,5% през юли 2012), а други 25% са изпитали намаление на доходите.

В ситуация на затруднено финансово положение, българинът съкращава първо разходите за забавления, почивка и пътувания – близо 60% посочват, че разходите им за тези дейности са намалели през последната една година.

53% се хранят по-рядко навън, други 50% са ограничили харчовете за дрехи и обувки. Сред останалите услуги, които се преосмислят на фона на затегнатия бюджет на домакинството са застраховките и разходите за образование.

Логично, на този фон ползването на различни банкови продукти нараства по-бавно от очакваното. България, която стои на дистанция в сравнение с други страни от региона по ниво на проникване на финансови продукти и услуги, в последните години достига до 59% банкиращо население. По този показател ние се нареждаме след страни като Полша, Казахстан и Балтийските държави, и по-скоро близо до нивото на банково население в Румъния, показват данните на GfK.

Сериозен ръст бележи и употребата на банкови карти – понастоящем 50% използват дебитни карти, в сравнение с 40% през 2009 г. Основната употреба на дебитни карти у нас е през банкомат.

В Централна и Източна Европа картината е малко по-оптимистична. Делът на банковото население в страните от ЦИЕ показва значително подобрение. Средно около 74% от хората от Централна и Източна Европа имат взаимоотношения с банки; като през 2011 г. тази стойност нараства до 80%.