Как политиците коментираха приетия от служебния кабинет проектобюджет за 2025 г. (обзор)

БНБ възрази категорично вчера срещу приетия от служебното правителство проект на Закона за държавния бюджет на България за 2025 г. Кабинетът гласува и проектите на закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО).

Дефицитът на сектор „Държавно управление“ е в размер съответно на 3,0 на сто от БВП за 2025 г., 2,9 на сто от БВП за 2026 г., 3,0 на сто от БВП за 2027 и 2,9 на сто от БВП за 2028 г.

Бюджетното салдо по КФП за 2025 е дефицит от 3 на сто от БВП, в рамките на който се осигуряват разходните политики, вкл. изменения в тях, базирани на решения от 2024 г., със съответните приходни мерки. За 2026 г. дефицитът е в размер на 3,6 на сто от БВП, в резултат основно от приключването на периода за реализация на ПВУ, като при запазване на приходните и разходните политики за следващите две години (2027 и 2028 г.) дефицитът рязко намалява, съответно до 2,4 и 2,1 на сто от БВП.

Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през периода 2025 – 2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 59,8 млрд. лв. (27,8% от БВП) през 2025 г., 66,6 млрд. лв. (29,3% от БВП) през 2026 г., 73,7 млрд. лв. (31,0% от БВП) през 2027 г. и 81,1 млрд. лв. (32,8% от БВП) през 2028 г.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4,5 млрд. лв. 

Макроикономическата прогноза за прогнозния период, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да се повиши до 2,8% през 2025 г. и до 3% през 2026 г. Подобрението във външното търсене ще доведе до ускорение на растежа на износа и ще се отрази положително на частната инвестиционна активност, а растежът на публичните инвестиции ще продължи да бъде движен от разходите по линия на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). В периода 2027 – 2028 г. растежът на БВП ще се забави до 2% поради изчерпване на положителния ефект от инвестициите по ПВУ, забавяне в растежа на потреблението на домакинствата в синхрон с това на доходите и забавяне на нарастването на износа в съответствие с външното търсене. Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя от 2,4% през 2025 г. до 2% през 2028 г. по линия най-вече на очакваната низходяща динамика при международните цени. Отрицателният принос на енергийните стоки постепенно ще намалява към края на прогнозния хоризонт. 

Осигурителната политика за периода 2025 – 2028 г. предвижда за 2025 г. да се запази размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО на нивото от 2024 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица. Считано от 1 януари 2026 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 3 процентни пункта, а считано от 1 януари 2027 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта. 

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава за 2025 г. на 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период. Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители също се увеличава за 2025 г. на 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период.

Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период съответно за 2025 г. на 4 130 лв., за 2026 г. на 4 430 лв., за 2027 г. –  4 730 лв. и за 2028 г. – 5 030 лв.

В разчетите за периода 2025 – 2028 г. е взето предвид увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. – от 933 лв. на 1 077 лв.;

Предвидено е увеличение на максималния осигурителен доход от 3 750 лв. на 4 130 лв. от 1 януари 2025 г., съответно 4 430 лв. от 1 януари 2026 г., 4 730 лв. от 1 януари 2027 г. и 5 030 от 1 януари 2028 г.;

Запазва се размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – 780 лв. за целия период до 2028 г. включително;

Ето как политиците коментираха приетия от служебния кабинет проектобюджет за 2025 година: 

"В момента "се съшива" някакъв бюджет за общините, които чакат 6,8 млрд.лв., а то има 800 млн.лв. Представяте ли си каква битка ще бъде между парламентарните партии и новия финансов министър кои общини да бъдат финансирани", коментира пред журналисти в парламента председателят на ГЕРБ Бойко Борисов. 

Ако държавата тръгва в грешна посока от гледна точка разходи, това е свързано с увеличения на заплати на чиновници, коментира съпредседателят на "Продължаваме промяната" Асен Василев. Той посочи, че най-голямото увеличение, което имаме в проектобюджета за догодина, е на парите за чиновници. "Този много лош бюджет на министерството на финансите бюджетният дефицит не е 18 млрд. лева, а е в рамките на трите процента, позволени от Европейската комисия", посочи Василев.  

"Този бюджет е вреден, защото предвижда в следващите 12 месеца да не се построи нищо в България. В момента се фалифицират данните за инфлацията, вкючително от НСИ", заяви в ефира на БНТ лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов. "Възраждане" ще предложат възстановяване на капиталовата прогама за разходи, която в момента е орязана заради, по думите му, влизането в еврозоната и трипроцентовия дефицит. "Бюджетът в сектор "Отбрана" не предвижда нито лев за превъоръжаване, възстановянване. Предвиждат се само заплати и издръжка", каза лидерът на "Възраждане".  

"Бюджетът има сериозен дефицит, но за това сме виновни политиците, а не експертите във финансовото министерство, Там работят един и същи хора повече от четвърт век. Това са експерти, които правят бюджет такъв, какъвто политиците го задават. Ние, политиците направихме бюджета такъв", коментира в ефира на БНТ депутатът от "ДПС - Ново начало" Йордан Цонев.

Бюджетът трябва да бъде приет, дали ще бъде в този вид е вече отделна тема. Най-лошото нещо е държавата да няма бюджет", каза съпредседателят на парламентарната група на "БСП-Обединена левица" Борислав Гуцанов. На брифинг в парламента той обясни, че  от "БСП-Обединена левица" ще настояват данъкът върху добавената стойност на хляба и на брашното да остане 0% и да се облагат свръхпечалбите на банките.