Мая Манолова: Надценките на основни храни достигат 135%

Надценки до 135% при маслото, 99% при прясното мляко и 95% при сиренето. Това са част от данните, представени от председателя на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова, която обяви, че държавата е започнала масирани проверки на големите търговски вериги.

Тя заяви, че основните ѝ приоритети са цените на храните и лекарствата без рецепта, които според нея тежат най-сериозно върху бюджетите на домакинствата.

„За първи път цялата държава чрез своите институции се ангажира с този проблем“, заяви в ефира на bTV Мая Манолова.

По думите ѝ, проверките се извършват съвместно от КЗП, Министерството на земеделието, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Националната агенция за приходите. Манолова съобщи, че през последните две седмици са установени множество нарушения в големите търговски вериги. КЗП е наложила санкции за нелоялни търговски практики, като размерът им достига 35 000 евро.

Тя уточни, че санкциите за необосновано повишаване на цените са между 10 000 и 100 000 евро, но доказването на подобно нарушение е трудно, когато поскъпването е настъпило преди повече от година.

Председателят на КЗП заяви, че ще защитава издадените наказателни постановления и пред съда, ако бъдат обжалвани.

„Ако си мислят, че с лека ръка ще им паднат тези абсолютно заслужени санкции, просто грешат“, категорична беше тя.

Според Манолова, големият проблем не е единствено в настоящото поскъпване, а във вече достигнатите високи ценови нива. Тя настоя основните хранителни продукти – хляб, брашно, ориз, масло, олио, яйца и млечни продукти – да се продават с по-ниски надценки.

„Продавайте си през каквито искате надценки миксерите, косачките, електрическите уреди, шампоаните, сапуните, балсамите, авокадото, мангото, хайвера и сьомгата. Но основните хранителни продукти, които са жизненоважни за трапезата на българина, трябва да бъдат продавани през нормални надценки“, заяви тя.

Манолова даде за пример Германия, където според представените от нея данни надценките при млечните продукти варират между 15 и 25%. Тя отхвърли аргументите на търговските вериги, че по-високите цени в България се дължат основно на различните данъчни ставки, недостига на суровини и увеличените доставни цени.

Председателят на КЗП съобщи и за нарушения, установени при проверките на БАБХ. По думите ѝ, са затворени два супермаркета, както и обекти и съоръжения, свързани с приготвянето и предлагането на готова храна.

Манолова посочи и случай, при който в склад годно за употреба месо е било съхранявано заедно с бракувано месо с изтекъл срок на годност. Установени са и проблеми с документацията и проследимостта на хранителните продукти, твърди тя. 

На въпрос дали това означава, че потребителите може да са купували негодно месо, Манолова отказа да прави подобни предположения. 

„Не искам да правя внушения. Просто казвам, че проверките, които държавата прави, имат своите причини“, уточни тя.

Манолова обяви, че е изпратила на Комисията за защита на конкуренцията материали от проверки за предполагаеми нелоялни практики спрямо българските производители. Според нея търговските вериги прилагат значително различни надценки за сходни продукти от една и съща категория.

Тя даде пример с вносна гауда и български кашкавал, които според нея могат да се продават с драстично различни надценки.

„Защо те да са над закона? Защо да могат да продават едните с 30% наценка, другите със 130% надценка?“, попита Манолова.

По думите ѝ, за установени нарушения от компетентността на КЗК могат да бъдат налагани санкции, достигащи 10% от оборота.

Председателят на КЗП разказа още, че на среща с млекопроизводители и млекопреработватели те са представили фактури, според които доставните цени на някои млечни продукти са намалели спрямо 2022 г. Според нея това поставя под съмнение твърденията, че поскъпването в магазините се дължи основно на производителите.

Друг основен приоритет на КЗП ще бъдат цените на лекарствата без рецепта и хранителните добавки. Манолова заяви, че някои медикаменти в България се продават на цени, които според нея са два пъти по-високи от тези в Гърция. Тя даде за пример аналгетици, противогрипни препарати, сиропи и капки, които са особено търсени в началото на зимния сезон. По думите ѝ, предстои цялостен преглед на нормативната уредба, за да се установи на кой етап от веригата – производство, търговия на едро или продажба в аптеките – се формира най-голямото оскъпяване.

Манолова обяви, че се подготвят законодателни промени, свързани с определянето на максималните цени на лекарствените продукти и хранителните добавки.