Науката за данните може да подобри качеството на образованието

Евгения Пеева-Кирова е основател и член на Управителния съвет на Фондация "Заедно в час". Съосновател и изпълнителен директор на „Крисп Лабс” ООД, дългогодишен експерт в сферата на образованието. През 2010 г. основава фондация "Заедно в час", която ръководи, развива в национален мащаб и превръща в основен двигател на образователните иновации в България до 2019 г. Понастоящем е член на управителния съвет на фондацията. От май до септември 2021 г. е заместник-министър на образованието и науката, а впоследствие е и съветник на министъра на образованието и науката по политиките за развитие на педагогическите кадри, включване на ученици в риск и международни партньорства. От 2022 г. добавя в професионалното си портфолио темите изкуствен интелект и науката за данните, като управлява бизнес проекти с такава насоченост. През 2023 г. съосновава нова бутиковата консултантска компания „Крисп Лабс“ ООД, която подкрепя организации да печелят оптимално и интелигентно от скритите възможности в наличните им данни посредством техниките на изкуствения интелект. Евгения има предходен опит в бизнес консултантските услуги като член на екипа на международната компания McKinsey & Company. Завършва висшето си образование в Харвардския университет – специалност „Науки за обществото". Придобива магистърска степен по образователен мениджмънт в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Тя ще бъде част от дискусионния панел на тема "Пулсът на новото поколение" във второто издание на форума Next Level HR 2023, организирано от Мениджър на 30 май в Sofia Event Center.

- Как образователната система отговаря на бурното технологично развитие?

- Образователните технологии претърпяха забележителна еволюция през последните десетилетия, като се започне от първите "технологични нововъведения" - от тебешири към бели дъски и се стигне до днешните AI инструменти. От презентации на PowerPoint, електронни учебници и дневници през онлайн уроци и курсове, наред със социалните медии и онлайн форумите до възход в ученето от мобилни устройства, обърнати класни стаи и смесено обучение.

Интерактивните бели дъски, виртуалните екскурзии и игровизацията са други все по-популярни технологични нововъведения. Все още не толкова познати, но с голям потенциал да трансформират образователната ни система - са приложенията за разширена реалност (AR) и виртуална реалност (VR), както и адаптивните и AI-based персонализирани системи за обучение, които целят да отговарят на индивидуалните нужди на учениците. Технологични класни стаи и СТЕМ центрове, AI чатботове/ментори, анализ на данни в реално време и нарастване на популярността на роботиката са само няколко примера за това колко далеч са стигнали образователните технологии.

Пандемията ускори внедряването на образователните технологии, като направи онлайн и смесеното обучение норма в училищата и университетите. Занапред можем да очакваме все по-добри персонализирани системи за обучение, вероятно включващи "AI частни учители/ментори", които ще насочват учениците си чрез персонализирани образователни материали и дейности, съобразени с техния личен напредък и конкретни образователни нужди.

За съжаление, у нас достъпът до интернет и устройства не е норма при всички ученици особено тези в малките населени места. Отделно немалка част от учениците имат допълнителни потребности и няма как да се възползват от по-масовите технологични решения, достъпни за техните ученици. Добрата новина е, че има редица иновативни технологии, които позволяват ефективното включване на ученици със специални потребности в учебния процес - въпросът е да ги направим достъпни.

С внедряването на подобни технологични иновации във всяко училище потенциалът за постигане на мисията за равен достъп да качествено образование и слагане на край на преподаването за несъществуващ средностатистически ученик е огромен. Стига това да бъде съчетано със също толкова сериозен фокус върху развитието и подкрепата на човешкия капитал, който да използва оптимално технологичните ресурси.

- Изкуственият интелект започна ли да променя образованието в България?

- Използването на изкуствен интелект в образованието е сравнително нова концепция и може да отнеме известно време на българските образователни институции да възприемат напълно потенциалните ползи от него и да го включат в учебните си програми. Очаквам висшите учебни заведения или частните академии да са първите, които да интегрират AI в работата си. Със сигурност студенти и ученици вече го използват за учебните си цели - въпросът е доколко преподавателите намират подходящите пътища за това. Имам познати професори в САЩ, които използват разработки на AI със студентите си, за да създават нови модели за анализ и критика на исторически събития.

Наскоро разбрах, че Националната гимназия за древни езици и култури в София е интегрирала чатбот с изкуствен интелект на име Chatmat, създаден от българска компания, разработваща разнообразни чатботове, в учебната си програма по математика за ученици от пети клас. Доколкото разбирам, за разлика от AI менторът Khanmigo на глобалната образователна платформа Khan Academy, който насочва индивидуално всеки обучаем с въпроси и припомняния как да достигне до новото знание/правилния отговор сам, Chatmat по-скоро отговаря директно на въпроси и дава наготово знание/концепции. Вероятно вече редица иновативни учители използват съществуващи инструменти на AI в работата си, без да го пропагандират в публичното пространство.

- Професиите на бъдещето бързо ли се оказват професии на миналото?

- Да, професиите на бъдещето се променят бързо и много от днешните професии ще станат излишни в бъдеще. Но наред с това се появяват нови професии, свързани с развитието на технологиите като например специалисти по киберсигурност, програмисти за изкуствен интелект, дигитални маркетинг специалисти, анализатори на данни и други. Въпреки факта, че AI може да замени някои работни места, творчеството и способността да генерираме нови идеи, да създаваме и да иновираме ще останат неизменни.

Основна цел на образованието трябва да бъде подготовката на учениците за един бързо променящ се свят и за професии, които все още не съществуват. Най-важно е бъдещите поколения да притежават задълбочени аналитични умения, без които няма как да използват ефективно стремглаво напредващите технологии и огромните обеми от информация, достъпни “с един клик”. На второ място са социално-емоционалните умения за успешно сътрудничество и саморегулация, а на трето - уменията за учене, себепромяна и адаптация през целия живот. Последното е може би най-трудното за развиване, но пък най-естествено от гледна точка на това как работи и остава дълголетно здрав човешкият мозък.

- По какъв начин науката за данните ще промени начина, по който учим и работим?

- Умното стратегическо и целенасочено използване на науката за данните има потенциала да помогне за персонализирането на обучението, вземането на решения, основани на данни, извършването на прогнозни анализи, анализирането на работната сила, подпомагане на научните изследвания и иновации. Цялостно - машинният интелигентен анализ на данни ни доставя нови решения на съществуващи проблеми, често без предварително да сме наясно откъде да започнем и без да подозираме огромния потенциал за подобрение и печалби. Данните крият много неразровени “златни мини” за бизнеса, стига да знаеш как да работиш с тях и с техниките на изкуствения интелект.

Персонализираното обучение, което се постига чрез анализ на данни, може да подобри ефективността и ангажираността на учениците. Вземането на решения, основани на данни, позволява на училищата и организациите да оптимизират разпределението на ресурсите, да идентифицират успешни методи на преподаване и да подобрят цялостното си представяне. Прогнозният анализ може да помогне за предвиждане на тенденциите и идентифициране на потенциални проблеми, което позволява проактивни интервенции. Анализът на работната сила дава възможност на компаниите да разберат динамиката на работната сила и да оптимизират управлението на талантите.

Науката за данните може да играе ключова роля в подпомагане на усилията за подобряване на качеството на образованието, като осигури инструменти и методи за анализ, проследяване и оптимизация на образователния процес. За да бъде това реалност, е необходимо да има стандарт за качество в образованието, който да бъде подкрепен от науката за данните. Този стандарт ще помогне да се гарантира, че образователните институции ще доставят качествено образование, като се използват съвременни методи и технологии.

Next Level HR 2023 ще се състои на 30 май от 12.30 ч. в Sofia Event Center. Събитието е с безплатен достъп, който можете да си осигурите чрез предварителна регистрация тук.

***

Oсновни партньори: B-Trust Mobile, ARS, Aurubis, Phillip Morris Bulgaria.

С подкрепата на: ManPower.

Институционални партньори са Българска стопанска камара, Френско-Българска търговска и индустриална камара; Германо-Българска индустриално-търговска камара.

Медийни партньори: bTV Media Group , Dir.bg, BNT.