Расте броят на читателите в библиотеките, ходим повече на кино

Четящите литература у нас се увеличават, посещенията в библиотеки също. 314 хил. са регистрираните читатели в библиотеките в България през 2022 г., което е с 42% повече в сравнение с предходната година, а посещенията се увеличават с 23.1% и достигат 3, 778 млн, съобщиха от Националния статистически институт(НСИ) в навечерието на 24 май.

Според статистиката броят на библиотеките в България с фонд над 200 хил. библиотечни единици нараства спрямо предходната година с 2, а общият им фонд се състои от 36 528 хил. библиотечни документа. 

С най-висок дял са книгите - 54.3% (19, 825 млн.), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) - 28.9% (10, 571 млн.), и продължаващите издания - 16.8% (6 132 хиляди). Заетият библиотечен фонд е 5, 247 млн. библиотечни единици.

В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ през 2022 г. има регистрирани 8, 438 млн. библиотечни документа, или с 58 хил. повече в сравнение с предходната година. Библиотечният фонд в 26-те регионални библиотеки в областните центрове е 12, 179 млн. единици, като заетият фонд в тях се увеличава с 326 хил. в сравнение с 2021 година, показват още данните на НСИ.

В края на миналата година  действащите читалища на територията на България са 3319, от тях 665 (20.0%) са в градовете, а 2654 (80.0%) в селата. В сравнение с 2017 г. броят на читалищата намалява с 2. Членовете на читалищата са 261 342, като спрямо 2017 г. броят им намалява с 11 637, или с 4.5% . От читалищата са организирани общо 75 512 културни и творчески прояви. Найголям е броят на организираните от читалищата празненства и фестивали - 25 230, следван от честванията на бележити дати и годишнини - 22 300, показват още  данните на статистиката.

Към 31 декември 2022 г. в България са функционирали 186 самостоятелни музея, регистрирани по Закона за културното наследство, като по тематичен обхват 97 от тях са общи, а 89 - специализирани,включително художествени галерии.  Движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 7, 804 млн.. фондови единици и в сравнение с 2021 г. техният брой се увеличава със 180 хиляди (2.3%). 

Според статистиката в музеите у нас са цифровизирани 463 хил. фондови единици, което е с 11 хил. повече спрямо предходната година. Посещенията в музеите са 4, 001 млн. и съпоставени с 2021 г. се увеличават с 37.2% . В дните със свободен вход са осъществени 13.6% от посещенията (545 хиляди). Регистрирано е и увеличение на посещенията на чужденци в музеите - с 272 хиляди., или със 75.6% спрямо предходната година, показват данните на статистиката.

Според тях през миналата година в действащите 72 театъра в страната са организирани 13 193 представления, посетени от 1 712 хил. зрители, като спрямо 2021 г. представленията и посещенията се увеличават съответно с 24.4 и 48.3%. Средният брой посетители на едно представление е 130 и се увеличава с 41 спрямо предходната година.

В страната са развивали дейност и 53 музикални колектива - 6 филхармонии, 21 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 26 оркестъра. Представленията им се увеличават със 72% спрямо година по-рано.

Освен това през миналата година у нас са произведени общо 98 пълнометражни, късометражни и среднометражни филма, в това число 38 за киномрежата, 58 за телевизията и 2 за други цели. Произведените пълнометражни филми са 24 (18 игрални, 5 документални и 1 анимационен).

Произведените късометражни и среднометражни филми са 74 (включващи 9 сериала с общо 320 епизода), от които 15 игрални, 48 документални и 11 анимационни. През 2022 г. в сравнение с предходната година прожекциите в кината също се увеличават с 43.1%, а посещенията- с 59.0%.

Най-голям е броят на кината в Югозападния район - 26 със 120 хил. прожекции, посетени от 1 893 хил. зрители. В столицата са функционирали 17 кина със 74 екрана, в които са прожектирани 1 994 филма, добавят от НСИ.