Сигурността по-важна от свободата за българите
Мир, семейство и сигурност са трите най-важни ценности за обществото ни. Това сочат резултатите от национално представително проучване „Ценностите, които ни свързват“, направено от Тренд по поръчка на Interpartners Group.
Една от първите независими комуникационни агенции отбелязва 30 години от създаването си като отново изследва границите на нагласите, които ни обединяват, но и разделят.
Мирът е доминиращата ценност за българите, посочена от 46% от участниците в анкетата, проведена сред 1003 пълнолетни респонденти. В други подобни проучвания назад във времето, на първа позиция е било семейството, но в контекста на войната в Украйна, мирът става най-голяма ценност за обществото. На втора позиция е семейството с 37%, а на трета сигурността (36%). За най-младите, най-важните ценности са мир, свобода и човешките права.
В същото време ако трябва да избира между сигурност и свобода, обществото като цяло към момента залага повече на сигурността – тя е по-важна от свободата за 52% от участниците в проучването. Хората на възраст 18-29 и 30-39 г. обаче посочват в по-големи дялове, че биха избрали свободата пред сигурността. Също така по полов признак мъжете биха избрали в по-голяма степен свободата пред сигурността.
Още по-назад в класирането на трите най-важни ценности от общо 14 дефинирани са свободата на изразяване (14%), демокрацията (13%), толерантността (11%), равенство (9%). На най-ниска позиция е равенството между половете (4%)
И макар равноправието между половете да е в най-малка степен значимо за българското общество, то в същото време не подкрепя подчинена роля на жената. Цели 83% категорично не са съгласни с твърдение „Жената трябва да е подчинена на мъжа“
77% смятат, че домакинската работа трябва да се поделя между мъжа и жената, 70% отхвърлят представата, че мъжът трябва да получава по-висока заплата от жената, а 60% не подкрепят твърдението „Жената трябва да гледа децата, а
Децата са ключова ценност за нашето общество, 79% от участниците в допитването са на мнение, че животът е безмислен без деца.
В същото време вече е налице поколенческа промяна в концепцията за брака. Като цяло 55% не са съгласни с твърдението, че животът е безмислен без брак. 40% от най-младите пък в най-голям дял не могат да преценят гражданският или църковният брак е по-важен, което се дължи най-вероятно на липса на житейска концепция за сключване на брак.
Сред ценностите, които ни свързват е и чувството за принадлежност като с най-голям дял са отговорите за принадлежност към България – 53%. Втора по дял е групата, посочвата принадлежност към местната общност – 22 %.
А отговорът „принадлежност към света като цяло“ е посочен от 11%, главно от хора на възраст 18-29 г., със средно образование, живеещи в столицата. Проучването регистрира нисък дял на принадлежност към Европейския съюз – 6%, което маркира продължаващата дистанцията на българското общество към тази общност, 15 години след влизането ни в ЕС.
Огромното мнозинство от българските граждани продължават да живеят с очакванията за много по-голяма роля на държавата в живота им. Около 90% от всички анкетирани са на мнение, че образованието и здравеопазването трябва да са напълно безплатни, а 81% споделят позицията, че държавата е длъжна да осигури работа на всеки, който иска да работи. Традиционното схващане, че подобни нагласи са наследство от социализма не е достатъчно обяснение, защото се забелязва, че сред най-младите възрастови групи съотношенията са напълно сравними с общата картина, коментират авторите на проучването.
Колкото до успехът и успешността като ценности, 62% от обществото смятат, че успехът в България зависи от това кого познаваш. Тревожно е, че 56% от най-младите споделят това мнение, както и 61% от хората с висше образование. Високи дялове на несъгласие по отношение на твърдения, че в България можеш да успееш, ако се трудиш усилено, лесно да си намериш работа или, че можеш да станеш богат по-честен път. Видно е, че на богатството се гледа с недоверие.
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.