Световната банка понижи драстично прогнозата си за България

Световната икономика навлиза в нов етап на забавяне, а отраженията върху България вече са видими в последните прогнози на Световната банка (СБ), Международния валутен фонд (МВФ) и Българската народна банка (БНБ). Според най-новия доклад на СБ — „Ускоряване на растежа чрез предприемачество, технологии и иновации“, глобалният икономически растеж ще се забави до средно 2,3% за периода 2025-2026 г., след като през 2024 г. се очаква да бъде 2,6%.

България губи инерция 

На този фон икономиката на България също изпитва затруднения. Прогнозите на Световната банка сочат, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще нарасне с 1,6% през 2025 г., което е сериозно забавяне спрямо очаквания ръст от 2,8% през 2024 г.. Това е и низходяща корекция с цели 1,2 процентни пункта спрямо януарската прогноза на институцията. За 2026 г. се предвижда известно възстановяване до 2,1%, но и това остава далеч от ръста, който страната постигаше в предишни години.

За сравнение, през 2021 г. БВП на България нарасна със 7,8%, през 2022 г. с 4%, а през 2023 г. с 1,9%. Забавянето в последните години отразява общите икономически предизвикателства в Европа и света, но и специфични вътрешни слабости.

Разнопосочни прогнози 

Докато Световната банка залага на по-песимистична перспектива, МВФ наскоро прогнозира ръст от 2,5% за 2024 г. (спад от 2,8% през 2023 г.). По-оптимистична е Българската народна банка, която ревизира очакванията си за ръст до 2,8% през 2025 г. Това разминаване между прогнозите показва несигурността в икономическата среда и различната оценка за динамиката на вътрешните и външни фактори.

Инвестициите и производителността — ахилесовата пета на икономиката

Докладът на Световната банка поставя специален акцент върху ниското равнище на инвестиции в България, които през 2024 г. се очаква да бъдат 18% от БВП — под средното за ЕС от 21%. Това структурно изоставане възпрепятства потенциала за дългосрочен икономически растеж.

Сериозно притеснение буди и производителността на труда в България, която продължава да бъде слаба. Според анализа, продажбите на продукция, съотнесени към един зает, намаляват през последните 15 години. Това е сигнал за недостатъчни структурни реформи и слаба производителност на фирмите — проблем, който не може да бъде решен без целенасочени инвестиции в иновации, дигитализация и обучение на работната сила.

Еврозоната и влиянието върху България

Докладът на СБ очертава мрачни перспективи и за еврозоната, където икономическият растеж се забавя на фона на повишаване на митническите бариери, политическа несигурност и спад на конкурентоспособността. Проблемите в Германия — най-голямата европейска икономика и ключов търговски партньор на България — също се задълбочават. БВП на страната се свива втора поредна година, а автомобилната ѝ индустрия среща сериозни предизвикателства.

Предизвикателства и възможности

България е изправена пред двойно предизвикателство — от една страна забавянето на световната и европейската икономика, а от друга — структурните проблеми у нас: ниски инвестиции, слаба производителност и изоставащи реформи. В този контекст залогът е висок — без активни политики за насърчаване на предприемачеството, иновациите и дигитализацията, страната рискува да остане в периферията на икономическия растеж в ЕС.

Решаващите политики в следващите две години ще определят дали България ще успее да се възползва от възможностите на новите технологии и зеления преход, или ще продължи да изостава.