Зеленият преход на българското земеделие

Вече близо две десетилетия българските фермери се възползват от подкрепата на Общата селскостопанска политика (ОСП). Готови ли са обаче родните земеделски производители за реформиращата се ОСП, която има за цел да отговори на нашия променящ се свят по един нов, ефективен и справедлив начин?

През настоящия програмен период 2023 – 2027 г. ОСП ще възнагради земеделските стопани, които изберат да направят решителна стъпка по отношение на дейностите, свързани с околната среда и климата. Фермерите ще получат сериозен финансов стимул, ако приложат практики за биологично и прецизно земеделие, намаляване на суровините или използването на фуражни добавки за намаляване на вредните емисии. Специална подкрепа се очаква за хуманното отношение към животните и намаляване на използването на антибиотици в животновъдството.

Новата ОСП ще бъде по-екологична и по-устойчива от всякога. Без съмнение нашият свят се променя и европейските фермери ще трябва да останат конкурентоспособни, като същевременно отговарят на очакванията на обществото за устойчиво производство на безопасна и здравословна храна. ЕС решава тези проблеми чрез реформираната ОСП.

По-справедлива ОСП

Повече от 10% от директните плащания в ЕС, представляващи 4 милиарда евро годишно, ще бъдат преразпределени в полза на малките и средните земеделски стопанства. Това плащане се е увеличило повече от два пъти в сравнение с предходния период.

Застаряването на земеделските стопани представлява друго предизвикателство за гарантиране на дългосрочната продоволствена сигурност и поминъка в селските райони. Комисията приветства факта, че плановете ще подпомогнат 377 000 млади земеделски стопани при започването на селскостопанска дейност. Това е увеличение в почти всички държави членки, които също надхвърлят необходимите минимални финансови средства.

Държавите от ЕС трябва да разпределят най-малко 3 % от своя бюджет за директни плащания за млади земеделски стопани под формата на подпомагане на доходите или на инвестиции или помощ за започване на дейност. За първи път част от целите на стратегическите планове по ОСП са подобряването на баланса между половете и увеличаването на участието на жените в селското стопанство.

Финансовата рамка за периода 2021-2027 г. на ЕС възлиза на 1,21 трилиона евро, с възможност за допълнителни 808 млрд. евро.

 Около 41% от територията на България (или 4 564 150 хектара) е земеделска земя.
- Селските райони представляват 22% от територията на България и са дом на 13% от населението (900 963 души).
- Към 2021 г, общият брой на земеделските стопанства е 132 742, като регистрираните земеделски стопани са 76 372.

Стратегическите планове за ОСП на държавите членки подкрепят прехода към интелигентен, устойчив, конкурентоспособен, издръжлив и диверсифициран селскостопански сектор. Тяхна цел е да допринесат за опазването на климата, природните ресурси и биоразнообразието. От съществено значение е и укрепването на социално-икономическата структура на селските райони. Одобреният стратегически план на България е в размер на 5.6 млрд. евро.

Стратегията на България има за цел да насърчи устойчивото развитие на сектор „Земеделие“ чрез подпомагане на жизнеспособни земеделски доходи и повишаване на конкурентоспособността. Той предвижда различни интервенции за подобряване на условията на живот и труд в селските райони и отговаряне на нуждите на младите и дребните фермери. Планът също ще подкрепя устойчиви земеделски практики и предвижда значителен принос за опазването на природните ресурси, включително чрез насърчаване на инвестиции.

Планът на България има за цел да се справи с редица екологични и климатични предизвикателства. Интервенциите са насочени към намаляване на емисиите на парникови газове от селското стопанство, увеличаване на органичния въглерод в почвите, подобряване на качеството на почвата и водата, производство на енергия от възобновяеми ресурси, подкрепа на селскостопански практики с нисък интензитет и устойчиво управление на горите.

Планът ще се фокусира и върху развитието и разширяването на площи за биологично земеделие, като се има предвид сегашният много нисък дял (2,25%). За насърчаване на това развитие, се предвиждат стимули за биологично обработване на земя, пчеларство и животновъдство, като предвижда подпомагане на 200 380 хектара.

Чрез българския стратегически план ще се подкрепя опазването на местни (автохтонни) породи говеда, биволи, овце, кози, коне и свине, важни за селското стопанство. Ще се прилага интервенция във Втори стълб, а подпомагането ще доведе до подобряване на екологичната устойчивост в животновъдния сектор чрез запазване на генетичните ресурси.

Поставен е и силен акцент върху цифровизацията и възприемането на иновациите като инструменти за улесняване на зеления преход. Повече от 8% от стопанствата ще получат финансова подкрепа за въвеждане на цифрови земеделски технологии.

Преминаване към по-здравословна и устойчива хранителна система на ЕС

• Използването на пестициди в селското стопанство допринася за замърсяването на почвата, водата и въздуха. В тази връзка Европейската комисия (ЕК) ще предприеме действия за: намаляване с 50% на употребата и риска от химически и по-опасни пестициди до 2030 г.
• Излишъкът от хранителни вещества в околната среда е основен източник на замърсяване на въздуха, почвата и водата, което оказва отрицателно въздействие върху биоразнообразието и климата. Затова ЕК си постави за цел да предприеме действия по: намаляване на загубите на хранителни вещества с най-малко 50% и  намаляване на употребата на торове с поне 20% до 2030 г.
• Антимикробната резистентност, свързана с употребата на антимикробни средства за здравето на животните и хората, води до приблизително 33 000 човешки смъртни случая в ЕС всяка година. Комисията ще намали с 50% продажбите на антимикробни средства за селскостопански животни и за аквакултурите до 2030 г.
• Биологичното земеделие е екологична практика, която трябва да бъде доразвита. Комисията ще насърчи развитието на областта на биологичното земеделие в ЕС с цел 25% от общата земеделска земя да бъде използвана за биологично земеделие до 2030 г. Смята се, че в ЕС през 2017 г. над 950 000 смъртни случая се дължат на нездравословни диети (един от пет).

Статията е създадена по проект CAPGreenZone: Be Organic!

Повече информация за новата ОСП можете да намерите в специалния информационен материал по темата.

Виж интерактивната карта на биологичните производители в България

Провери какво слагаш на масата с FarmCheck